Хороводец Патаран
все е весел, все засмян,
пей и скача за двамина,
а е гол като върлина:
в къщата му – ни троха,
в курника му – ни муха.
Щом се нейде свирка чуй,
той веднага ще обуй
кърпените си потури,
китка здравец ще си тури
и доде го видиш ти –
той хорото завърти.
Всеки кима със глава:
„Бре, бре, що е пък това?!
Вижте – булка Патаранка
ходи вече като сянка,
а детенцето им Пат
цели дни реве от глад.
Що си мислиш ти бе, хей?
Тъй ли днеска се живей?!
Бог дано да те захване
с плам и камък, Патаране,
ум да ти налее пак
под големия калпак!“
