Сбрали ми се три щурци,
трима майстори свирци,
викнали си за другар
Бръмча, славен тъпанар,
седнали ми в чуден кът,
сред поле на кръстопът,
плюли смело на ръце
и засвирили хорце.
Щом се чуло цигу-циг,
всички хукнали във миг:
тоя тука гологлав,
оня тамо без ръкав,
друг пък тича като луд,
със един цървул обут –
тъй се сбрали сто села
с росни китки на чела.
Хороводец Патаран
води танеца засмян
и свирците свирят,
хей, та земята се люлей:
„Ци-гу, ми-гу, ти-та-тай,
смахнат свири, луд играй,
тумба-лумба, лумба-лум,
който гледа, няма ум!“
