Във градинка – червена латинка,
под латинка – шарена калинка
ситно ходи пред зелена къща,
щерката си милва и прегръща:
„Мълчи, мълчи, мамино момиче,
имам брашно в торба от помниче,
ще му ливна една росна капка,
ще подмажа желъдова шапка,
па с точилка от ръжена слама
ще разточа баница голяма,
та да яде мойта дъщеричка,
да ѝ расте черната главичка,
и да ѝ станат големи крилцата,
да я носят хей във небесата!“
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
