Бръмчо свири с бръмбойче
под алено шибойче.
Сто бълхици, сто дружки,
с черни, черни ботушки
под шибойче играят,
па умора не знаят.
Cдумaт ли се, та ихнат,
поля, гори затихнат,
подвикнат ли, па клекнат,
реки, води пресекнат,
а кога се снарочат,
па задружно подскочат,
два дни летят нагоре,
три дни падат надоле“
„Иха-иха, иха-ха,
славно е да си бълха!“
