Гуглата на чича,
татювият пояс –
всичко ми прилича,
също като мое.
Имам дреха синя
със гайтани бели,
суча мустачиня
цели две къдели.
Тънката си пушка
дялах я неделя,
сабята ми мушка
де какво намери!
Тропна ли от прага
и погледна криво,
пряко двора бяга
с писък всичко живо.
Агънцата кротки
тичат под колата,
пилета и котки
емват плетищата.
Сам Петлан сред воя
кряка с дълга шия:
„Леле, мале, кой е
този харамия!“
