Похвали се Петлан.
Добър юнак:
„Аз си имам червен,
червен калпак
и червени обеци на гyша,
и на крака два жълти ботуша.
На гръб нося писана рубашка
и зад нея – хе такваз опашка!
И щом ей тъй плесна си крилата,
мракът бяга, сипва се зората,
а щом кукуригна,
в миг тогава слънцето
на хълма се подава
и се кланя то от небосвода:
– Що обичаш, Петльо воевода?
– Закопчей си там
ризата златна,
че сегичка един ще ти шатна,
пояса си вържи да не падне
и възлизай бърже къмто пладне!
Искам скоро топло тук да стане!
– Слушам, светлий войвода
Петлане!
