Мър, котакът, си съдрал
в трънките кожуха бял,
но с игла и тънка свила
майчица му го зашила
и кожухът снежнобял
станал пак отново цял.
И немирният котак
тръгва гордо-гордо пак,
важно свива дясна вежда,
къмто котките поглежда
и с усмивка под мустак
леко тупа крак след крак.
Мърчо с бързите крака,
ти не би вървял така,
ако да не беше жива
твойта майчица грижлива –
да те кърпи хей така
с майсторската си ръка!
КРЕДИТ: Илюстрация на корицата Имам котка и куче, 1928 Josef Čapek (Чехия, 1887–1945)
