Три дни вече ред по редом моля
дяда, татка, батя, чича Коля –
всеки ме изпраща с много здраве:
нямал време днес шейна да прави.
Чуй ме, Дядо Коледе, ти, дето
ще ни дойдеш утре от небето!
Моля ти се аз като на Бога –
донеси ми ти шейна двурога,
донеси ми ти шeйнa крилата,
с али върви, с лъскава позлата!
Та ще ида там на въpxa снежен,
дето с тънка пара е замрежен,
ще се спусна низ гората бяла
като облак, като люта хала.
Ще премина селото, полето,
ще извия право към морето,
дето ще ме чака страшна риба
и с опашка пяната ще шиба.
Ще разтвори тя бездънно гърло –
със шейната в него ще се хвърля,
па ще плувам през водите леко
и ще стигнем в чужди край далеко.
Ще отключи тя тогава устни,
жив и здрав на сухо ще ме пусне –
там ще си направя аз колиба,
ще се храня с кестени и риба.
Да ми дават сто шейнички златни
няма да се върна веч обpатно.
Нека вкъщи плачат и се вайкат
дядо, тате, батe, чичо, майка,
нека всеки дума им в лицето:
„Туй за туй пропъдихте момчето!“
