Сечко, Сечко с белия кожух,
стига рони тоя снежен пух!
Стига духа, Сечко, с три гърла
над гори, могили и поля!
Там в горите с тежък снежен цвят
малки птички зъзнат и пищят.
По могили – гладнички сега –
скитат пъстри зайчета в снега.
А в селата, в сините тъми –
спят си там сирачета сами,
по косите с кръстчета от скреж,
спят и слушат как в нощта ревеш.
Сечко, Сечко с белия кожух,
сляп ли ми си, Сечко, или глух?
Като духнеш, смисляш ли това,
Сечко, Сечко с лудата глава!
