Всяко добро е винаги несъвършено

Имало едно време едно царство – царството за чудо и приказ. Царският дворец бил от злато и диаманти, разположен в китна долина, всред цветя и дървета, кое от кое по-красиво, кое от кое по-пъстроцветно.

Царят бил мил и сърдечен човек. Управлявал мъдро и справедливо и затова неговите поданици били много щастливи. Живеели безгрижно и не се страхували ни за своя залък, ни за утрешния ден. Царицата се славела с неземната си красота и остър ум.

Царят и царицата имали една единствена дъщеря, принцеса Ема. Славата за нейната хубост и добрина се носела по цялата земя. Тя обикаляла из царството, разговаряла с хората, изслушвала техните радости и тревоги и помагала на всеки с каквото може. Всички ѝ се радвали и я обичали.

Един славен ден принцеса Ема навършила осемнадесет години. Царят и царицата вдигнали великолепен бал. В нейна чест цялото царство било обкичено с цветни гирлянди и пъстри знамена. Три дни всички в царството яли, пили и се веселили. Имало много игри, танци и забави. Принцесата била най-щастливото момиче на земята.

След осемнадесетия рожден ден на принцеса Ема, царят решил да намри жених за единствената си дъщеря. Но искал да избере някой, който да подхожда на принцесата и да притежава всички нейни качества. Задачата не била лесна, затова владетелят свикал царските си съветници и заумували как да изберат бъдещия принц. Седмици наред мъдрували и ето че на царя хрумнала чудна идея. Решил, че онзи, който опровергае древното поверие, че в човека всяко добро е винаги несъвършено, той ще се ожени за принцеса Ема.

Царските глашатаи затръбили височайшето решение. По цялата земя се разнесла мълвата, че търсят жених за принцесата и за мъдростта, която женихът трябва да притежава. Много момци се опитали да измислят дело, с което да опровергаят древното поверие, но никой не успял. Изминали месеци и царят взел да се отчайва. Крачел унил из двореца и се чудел дали не е поставил непостижима задача.

Веднъж един от царедворците му казал, че в съседното царство има един момък, прочут с острия си ум, който неспирно опитвал да реши задачата на царя. Славен, това било името на момъка, вършел какви ли не добрини, от чудни по-чудни, но ни една не завършвала съвършено.

Веднъж помогнал на един беден и немощен старец. Стегнал му къщурката, която едва стояла права и щяла скоро да рухне, дал му прехрана, за да не гладува, но скоро след това старецът починал.

Друг път помогнал на едно осиротяло момченце, което искало да се научи да се сражава с меч, за да защитава по-малките си братя и сестри. Благодарение на Славен, своя учител, то станало изкусен боец, но не щеш ли, по време на уроците момченцето се наранило.

Веднъж на Славен му хрумнало да остави пчела да го ужили, за да изглежда силна пред другите в рояка, но щом го ужилила, тя паднала и умряла.

След множество опити да направи съвършена добрина Славен посърнал и се разколебал. Решил, че сигурно не е достоен за принцеса Ема.

Ала през цялото време царят внимателно наблюдавал упорития момък. Останал възхитен от неговото постоянство и търпение, от неговата добрина към хора и животни, от неговата борбеност и решил, че момъкът заслужава ръката на дъщеря му.

Въпреки че Славен не изпълнил царската повеля, той доказал отново на всички, че в човека всяко добро е винаги несъвършено, но това не трябва да ни спира да вършим добрини.