Да ти работи късметът

Нa своя голям празник Света Богородица станала рано и слязла на земята да обиколи всички сирачета. Още преди зори стигнала до първото село. Престорила се на просякиня с торба през рамо. Като влязла в селото, всички спели. Само тук-там мъждукали светлинки от кандилца в прозорците. Зад плетищата кучета лениво излайвали и пак замлъквали.

Когато стигнала до сред село, петлите пропели на разсъмване. Наблизо скръцнала врата. Света Богородица се обърнала и видяла едно хубаво, но слабо и бледно девойче. То вече било измело големия двор и сега подмитало пред портата.
– Богородица да ти е на помощ, чедо – рекла тя. – 3ащо си станала толкова рано?
– И на теб да е на помощ, добра бабо – отговорило момичето. – Какво да правя, като си нямам майчица да ме жали. На моите ръце чака всичката къщна работа. Сега, щом ударят камбаните, ще станат мащехата ми и двете ѝ дъщери, ще се пременят и ще идат на черква. Като се върнат за обед, всичко трябва да е готово. А аз сама кое по-напред да направя? Но дето ще ти разправям, чакай да ти отчупя от прясната пита. Току-що я извадих от пещта.

Момичето отърчало и донесло на бабичката къс топъл хляб. Старицата взела питата и попитала:
– Как се казваш, чедо?
– Цвета – отговорило момичето.
– Да цъфнеш като цвете – благословила я бедната жена. От сега нататък не ти, а късметът ти да работи!

На другата сутрин, като се събудила, Цвета видяла, че слънцето вече било изгряло.
– Ами сега – затюхкала се тя – какво ще правя? Кога ще си свърша работата?… Дано ми проработи късметът! Дай боже мащехата ми да се успи, та да сколасам.

Едва изрекла тези думи и станало чудо. Покъщнината оживяла, задвижила се, зашетала. Менците вода донесли. Лейката двора поляла. Метлата измела. Секирата дърва насекла. Дървата в пещта скочили. Точилката баница разточила. Лъжицата гозба сготвила. Софрата сама се сложила.

Цвета се измила, сресала се, отишла в градинката да обиколи цветята и радостно запяла. Тя била толкова хубава, че пеперудките я помислили за цвете и накацали по нея. От песента ѝ се събудила мащехата и започнала да се кара:
– Какво си се разпяла? Няма ли за тебе работа?
– Ех, майко – отговорила Цвета весело, – късметът ми да работи!
– Ще ти дам аз на тебе един късмет! – сопнала се мащехата.

Но като обиколила къщата, останала смаяна. Всичко било свършено. Дори софрата била cлoжена за обед. Тогава мащехата извадила една бохча вълна и казала на момичето:
– 3а утре искам да ми изпредеш тази вълна, па макар цял ден залък да не хапнеш и цяла нощ да не мигнеш.

Но Цвета взела вълната и засмяна си казала:
– Късметът ми да преде.
И вретеното като запрело, като се завъртяло – Цвета едвам успявала да превързва вълна на хурката. До обяд всичката вълна била изпредена. Мащехата много се зачудила, но нямало какво да каже.

Така минавали дните. Цвета си доспивала и хубавеела, а късметът ѝ работел. Тя вършела всичко в къщи и приготвила богати чеизи за сестрите си. Само за себе си нищо не направила. Мащехата не давала ни памук, ни вълна за нея.

Един ден царят разпратил глашатаи да известят на цялото царство, че свиква момите на царска седянка. Царската щерка щяла да се жени. Дошъл цар от далечна страна да я иска за жена, та трябвало по-скоро да се приготвят даровете. Събрали се момите от села и градове. Дошла и Цвета със сестрите си. Наклали големи огньове. Наварили казани петмези. Извадили кошове с грозде и орехи. Дошла при момите царицата с дъщеря си и раздали работата. Нямало там ни памук, ни вълна, а все чиста коприна и сърма.

3аработили. Коя изпреде вретено, коя две, а Цвета двадесет. Всички се чудели, а най-много царицата и дъщеря ѝ.

3апели: коя песен, коя две. Но Цвета като запяла, царските палати екнали. Гласът ѝ достигнал до царя, до царския зет и царския син. Не се стърпели и те, станали и дошли да видят коя е тази мома. Но за да не я засрамят, решили да не влизат при момите, а да погледат през ключалката.

Погледнал най-напред царят и щo да види – мома хубава, по-хубава от дъщеря му. А пък преде, не преде – вретеното така бързо се върти, че не може да се види. Мярка се като златна топка.

Уплашил се царят да не би гостът, като я види, да я хареса повече от дъщеря му. 3атова го извикал настрана уж по важна работа. А в това време царският син погледнал през ключалката и извикал:
– Цapю честити, тази мома ще вземеш за мене или никоя друга.

Царят се съгласил, защото бил стар и уморен и отдавна искал да остави царството на сина си. Пък и той сам харесал много момата.

Тогава влезли при момите и обявили втория годеж. Всички се смаяли, а най-много Цветините сестри.

До неделята станали и двете царски сватби. 3етът с царската дъщеря заминали за своето царство, а целият народ дошъл радостен да поздрави новата царица.