На висок сребрист трон, с чудна диамантена корона на главата седеше цар Мраз. Погледът му заледяваше, дъхът му заскрежаваше. Около него стояха неговите верни придворни – ледените бури и виелици – и не отделяха поглед от своя повелител в очакване на царските заповеди.
Цар Мраз разтърси белоснежната си брада, вдигна своя леден меч и се провикна:
– Зад далечните сини морета, решена да пребори могъщата ми власт, пристига вълшебница Пролет! Със скръб дълбока трябва да ви кажа – близък е нашият край! Ще забегнем надалече – моят леден жезъл вече се топи. Но без бой няма да се дадем. Хей, мои верни слуги – виелици и бури – хайде след мене!
Зафучаха и завиха ледените вихрушки, затрещяха гори и планини. Цар Мраз застла земята с дълбок снежен покров.
Но ето, че пристигна вълшебница Пролет, цяла обляна в лъчист ореол. С чародейна усмивка тя се изправи победно срещу цар Мраз и с огнен поглед стопи снежните му одежди. После вдигна глава към небето и мразовитите хали начаса стихнаха. Под всяка нейна стъпка изникваха цветя, чудно хубави като нея.
А цар Мраз, по-мрачен и от най-мрачната нощ, хвърли лед и сняг право в очите ѝ. Вълшебница Пролет се засмя и запрати към него сноп огнени стрели. Напълно сразен, цар Мраз отстъпи природата нa царица Пролет и избяга далеч зад ледовитите морета – да си почива и да събира сили за следващата зима.
КРЕДИТ: „Приказка за пролетта“, неизв. автор; сп. „Дѣтска Радось“, 1920, година V, кн.3; РЕДАКЦИЯ: © prikazki.eu 2023г.
