Три пролетни приказки

Сладко спеше Баба Марта в подземни палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.
– Уу, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила.

И скокна Баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпиха. Стана приятно на Баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар.

И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа що е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си усмихна се, скокна и пак зашета. Колкото повече бърза Баба Марта, толкова по-вече не ѝ спори работата. Тя се разсърди пак, зафуча, почна да кълне и заплака от яд.

Но ето че дойде щъркелът с поща от пролетта.
– Бабо Марто, Бабо Марто, писмо ти нося от внук ти, от Април.
3арадва се Баба Марта, грабна писмото и почна да го чете. Чете и се смее. Всяка буква – цветенце, точките и запетайките – пъстри буболечици.

3ачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее. И още недовършила писмото, ето ти го Април:
– Добър ден, Бабо Марто!
– Добре дошъл, мили мой – прегърна го усмихнато бабата. – Уморих се да те чакам. Ела поседни, пък аз да легна да си почина.

Ето го че пристигна внукът на Баба Марта, младият Април. Слънцето освети и съгря земята в чест на неговото пристигане. Той радостно засвири с тръбата и лекият ветрец разнесе навред сладките звуци. Чуха го горите, напъпиха и се развиха, овошките цъфнаха, цветята изскочиха от земята и завикаха:
– Пролет, пролет!

Баба Марта, доволна и честита, седна да почива и да гледа с наслада какво може да направи нейният внук.

Април каза на слънцето да се издигне и да покаже пътя на пойните птички, които идваха да славят пролетта. Слънцето се издигна и дълга върволица птици долетя от южните страни в нашата България. Горите се изпълниха със славеи. По нивите нападаха пъдпъдъци, а по ливадите закрачиха важно щъркелите.

По едвам раззеленилите се буки почна да прехвърка кукувицата и да вика: „Тукааа, тука-тука е най-добре, защото Април доведе пролетта!”

Събуди се Баба Марта. Внимателно намери тя някаква си карта на земните две полукълба, тyрна си очилата и нос над нея задълба. След дълго взиране намери там България и ахна весело и важно – с дълги пръсти удари я.
– Там беше зима досега – извика тя, – нека пратим пролетта. Там е населено с народ-работник на земята, но мащеха му е съдбата. За правда, за свобода и независимост водил е той борби и битки безконечни, но сега живей разбит в надеждите си вечни. Нека пратим му утеха пролетта. Нека нивите му тя да раззелени и да покрий полето му с цветя, ливадите му с трева зелена, горите му да облече в хубава премена. Овошките му да покрие с цвет и златните му пчели да нахрани с мед!

И викна тя скорците-свирците там да предизвестят и радост пролетна занесат. И ластовичките изпрати бързолетни до малките деца с поздрави пролетни.