Три звездици

Светили на небето три сестрици – три звездици. Светили, светили, дотегнало им и занареждали:
– Честно ли е това? Висим тук, далеч от земята и не виждаме нищо. Това не се търпи! – замигали звездиците и се разплакали.
Духнал силен вятър и ги свалил на земята.

На сутринта те се появили на земята като три цветенца: червено, синьо и жълто. Трите се люшкали на стъблата си, любували се едно на друго и весело си приказвали. Наоколо било светло, топло и шарено.

Поживели цветчетата така две недели, но им дотегнало и пак занареждали:
– Ей на – стоим като вързани и пo-далеч от себе си нищо не виждаме!
Дочул ги вятърът, духнал, откъснал ги от стъблата им и ги понесъл из въздуха.

На следващото утро те летели над поляната като три пеперудки: червена, бяла и жълта. Колко весело им било! Една друга се гонели и играели. Не можели да се нарадват на своя нов живот.

Но ето, че изтекли три дни и пеперудките отново се натъжили и занареждали:
– Ох, дотегна ни това летене. Само се въртим и въртим. Останахме без сили, свят ни се зави – и при тези думи пеперудките свили крилца и паднали на земята.
Вятърът това и чакал: смразил ги и те станали чудно хубави снежинки.

Дълго спали между своите другарки, но най-сетне се събудили и пак се заоплаквали:
– Колко е хладно! Хич не е приятно да се лежи. Дотегна ни тази белота! Не, не, пак не сме добре! – заплакали снежинките.
Плакали, плакали и станали на сълзи.

Дочул ги вятърът и сърдито ги подгонил към морето. На сутринта вече били морски капчици. Носели се по вълните като волни пеперуди. Слънчо отразявал в тях всички цветове на полските цветя и те заискрили като звездици на небето.

И останали морски капчици завинаги.