Маджун

Имало едно време един плешив момък. Майка му била много стара и искала синът ѝ вече да научи някакъв занаят, ала където и да го пращала за чирак, той все бягал.

Веднъж момъкът мернал султанската дъщеря и оттогава не можел да мисли за нищо друго. Върнал се у дома и казал на майка си:
– Иди при падишаха и поискай да ми даде дъщеря си.
Смаяна, майката отвърнала:
– Сине, как ти хрумна, че падишахът ще ти даде дъщеря си? Я се виж какъв си гологлавко! Кой би дал дъщеря си на някой без пукната пара и без занаят!
Въпреки това младият човек толкова настоявал, че нямало мира от него и за да се отърве, жената се съгласила и отишла в двореца.

Когато се изправила пред султана, казала:
– О, велики господарю! Имам син, който ден след ден ме тормози и настоява да дойда при тебе и да поискам дъщеря ти за негова жена. Повече не мога да понасям тази мъка, та склоних и дойдох. Ако щеш ме съсечи, ако щеш ме обеси, стори с мен каквото заслужавам.
Падишахът отвърнал:
– Изпрати сина си при мене.

Тя се върнала у дома и казала на сина си, че го викат в сарая. Когато младежът пристигнал, падишахът се смръщил при вида на плешивата му глава и за да се отърве веднъж завинаги от него, рекъл:
– Ще ти дам дъщеря си за жена, ако събереш на едно място всички птици на света.
Момъкът напуснал сарая смутен и потънал в мрачни мисли. Размислил се дали заради това нахалство падишахът няма да му вземе главата и от страх напуснал града.

Дълго се лутал в пустошта и един ден срещнал странник дервиш. Двамата се заговорили и от дума на дума младежът разказал неволята си. Дервишът внимателно го изслушал и казал:

– Иди ей там при високия кипарис и седни под него. Там се събират всички птици на света. Когато кацне и последната, ти извикай: „Маджун!“ и всички ще залепнат за дървото. Събери ги и ги отнеси при падишаха.

Младежът благодарил на дервиша за полезния съвет и се отправил към дървото. Скоро пристигнал и седнал да отпочине. Изчакал докато птиците се съберат, провикнал се: „Маджун!“ и всички до една залепнали.

Събрал ги, върнал се у дома и на следващата заран занесъл пернатите си пленници при падишаха. Смръщил се владетелят, като видял, че невъзможната задача е изпълнена и рекъл:
– Покрий сега с коса голата си глава и ще ти дам дъщеря си.

Младежът, много разочарован, се оттеглил и няколко дена прекарал в дълбок размисъл. През това време падишахът сгодил принцесата за сина на везира и вдигнали сватба.

През нощта младежът тайно се промъкнал на тавана, точно над спалнята на младоженците. Щом влезли, той извикал: „Маджун!“ и двамата така се заковали така, че не можели дори да помръднат.

Минала нощта, пукнала зората. Денят превалял, а младоженците никакви ги нямало. Затова един слуга надникнал през ключалката в тяхната стая да разбере какво става. Гологлавкото го видял и се провикнал: „Маджун!“ и слугата залепнал на мястото си.

Накратко – един след друг пристигали слугите, с вълшебната дума младежът ги приковавал и скоро цяла тълпа залепнала пред стаята на младоженците. Падишахът не можел да си обясни какво става и накрая, неспособен да издържа повече, хукнал сам при най-учения ходжа, който със сигурност можел да му помогне.

Когато разбрал какво се е случило, мъдрият човек казал:
– Ваше Величество е обещал дъщеря си на онзи гологлавко при определено условие и той го е изпълнил. Сега нарушавате дадената дума и той си отмъщава.
– Какво може да се направи? – попитал владетелят.
– Нищо, освен да му се даде принцесата за жена – отвърнал ходжата.

Падишахът се върнал в сарая и изпратил да доведат младежа. Щом гологлавкото научил, че султанските слуги го търсят, забързал към дома и казал на майка си:
– Ако ме търсят, кажи, че ме няма и не си ме виждала отдавна. Ако питат къде съм, ти поискай сто жълтици, за да ме намериш.

Едва изрекъл тези думи и по вратата се разнесли силни удари. Старицата отворила и царските слуги попитали дали синът ѝ е у дома. Тя отвърнала както момчето поискало.
– Ами къде да го намерим? – попитали пратениците. – Падишахът заповяда да го заведем при него, за да получи принцесата за жена.
При тези думи, очите на старицата светнали и тя казала:
– Не знам къде отиде, но ако ми дадете сто жълтици, ще ида да го намеря.
Султанските слуги ѝ дали златото и рекли:
– Върви, доведи сина си и ще получиш още повече.

Скоро гологлавкото се явил в палата и го въвели при падишаха. Щом го видял, владетелят го поздравил сърдечно:
– Сине мой – възкликнал той, – отдавна те чаках! Къде се беше дянал?
А младежът отвърнал:
– О, Велики падишахе! Аз поисках дъщеря ти, но като не ми я даде, тръгнах да обикалям света.

После гологлавкото отишъл при всички залепени и извикал:
– Освобождавам ви от маджун! – и в миг те се видели свободни и заскачали от радост.
А синът на везира, който бил женен за принцесата, щом усетил, че е отлепен, хукнал нанякъде и никой повече не го видял. Принцесата се оженила за гологлавкото и заживели радостно и честито.