Какво е страх?

Живяла някога една жена със сина си. Една вечер двамата седели край огнището, когато майката помолила:
– Детето ми, иди залости вратата, защото мене ме е страх.
– Какво е страх? – попитало учудено момчето.
– Когато някой те уплаши – отвърнала жената.
– Какво ли значи това? – зачудил се синът. – И аз искам да го усетя. Ще тръгна по света, за да науча какво е.

Стегнал се за път и се отправил към планината. Там срещнал банда кръвожадни разбойници, които седели около огъня и си приказвали. Момъкът излязъл от нощните сенки и ги поздравил. Тогава главатарят се обърнал към него и учудено казал:
– Птичка не смее да прехвръкне тука, ни керван да мине по тези места. Ти как се осмели да дойдеш?
– Искам да разбера какво е страх. Покажи ми!
– Страхът е там, където сме ние – отвърнал главатарят.
– Къде? – попитал младежът.
Тогава разбойникът отвърнал:
– Ето ти едно котле, брашно и захар. Иди в гробището малко по-нататък и свари халва.
– Добре – отвърнал младежът и тръгнал.

Запалил огън в гробището и започнал да вари халвата. Докато бъркал, една ръка от съседния гроб се протегнала към него и се разнесъл ужасяващ глас:
– Какво ще ми дадеш?

Младежът тупнал ръката с лъжицата и насмешливо отговорил:
– Разбира се, първо ще дам на умрелите, после на живите.
Ръката изчезнала и когато халвата станала готова, младежът се върнал при разбойниците.
– Разбра ли какво е страх? – попитали те.
– Не – отвърнал той. – Видях само една ръка, тя поиска халва, аз я чукнах с лъжицата и повече не я видях.
Разбойниците останали смаяни. Тогава един от тях се обадил:
– Недалеч оттук има самотна къща. Няма съмнение, че там ще усетиш какво е страх.

Момъкът отишъл в къщата. Влязъл вътре и видял, че високо от тавана виси люлка, в която плаче дете. Една девойка обикаляла тревожно из стаята, протягала ръце, но не можела да достигне детето. Щом видяла момъка, се помолила:
– Нека се кача на раменете ти. Детето плаче и трябва да го успокоя.

Момъкът се съгласил и тя се качила. Докато уж тешала детето, силно му стиснала врата с краката си – замалко да го удуши. После така отскочила, че момъкът паднал, а тя избягала. Но в суматохата от ръката ѝ паднала една гривна и се изтърколила на пода. Младежът я взел и излязъл от къщата.

Продължил по пътя и срещнал един евреин. Когато видял гривната, евреинът казал:
– Тази гривна е моя.
– Не, не е твоя – отвърнал момъкът.
– Моя е – настоявал човекът.
– Щом е така, нека вървим при кадията– предложил момъкът.

Двамата отишли в съда и кадията рекъл:
– Гривната е на онзи, който докаже думите си.
Но ни един от тях не успял и съдията наредил да се задържи гривната, докато някой не докаже правата си. След присъдата младежът и евреинът си тръгнали.

Момъкът стигнал брега и видял един кораб, който лудо се люлеел на вълните, а хората на борда ужасено крещели.
– Страх ли ви е? – попитал момъкът.
– Някой люлее кораба, ужасно ни е страх! – отвърнали те.
Момъкът бързо си свалил дрехите и скочил във водата. Заплувал към кораба и се гмурнал до дъното. Там видял, че Денис Кизи, щерката на морето, си играе с кораба. Той се метнал връз нея, силно я плеснал и я прогонил. После изплувал и попитал хората:
– Това ли беше страх?
Без да дочака отговор, той се върнал на брега, облякъл се и продължил пътя си.

Вървял, вървял и ето че пристигнал в една градина, където бликал прекрасен фонтан. Във фонтана си играели три гълъбици. Внезапно те се гмурнали във водата и когато се показали, се превърнали в три чудни хубавици. В миг пред тях се появила богата трапеза с най-отбрани гозби и напитки. Първата девойка вдигнала чаша към устните си, а другите я попитали:
– За чие здраве пиеш?
Тя отвърнала:
– Пия за здравето на онзи младеж, който направи халва, без да се изплаши от ръката, която излезе от гроба.
Втората девойка надигнала чаша, а другите я попитали:
– За чие здраве пиеш?
Тя отговорила:
– Пия за здравето на онзи младеж, който не се уплаши, макар че едва не го удуших с коленете си.
Накрая третата надигнала чаша.
– За чие здраве пиеш? – попитали я другите.
– В морето разлюлях един кораб – отвърнала девойката. – Отнейде се появи един младеж и ме удари тъй здраво, че едва не умрях. Пия за негово здраве.

Едва свършила, момъкът излязъл пред тях и казал:
– Аз съм този младеж.
Трите девойки се хвърлили да го прегръщат радостно, но той ги пресякъл:
– При кадията остана гривната, която падна от ръката на втората от вас. Един евреин искаше да я вземе, но аз не му отстъпих. Искам да докажа, че гривната не е негова.

Девойките го завели в една пещера. Пред смаяните му очи се разкрила огромна зала, пълна със злато и скъпоценности. Там му дали друга гривна, съвсем като предишната. Момъкът веднага я занесъл на кадията, взел първата и скоро пак се върнал в пещерата.
– Повече няма да ни напускаш – рекли девойките.
– Няма нищо по-приятно от това – отвърнал младежът, – но докато не разбера какво значи страх, за мен няма мира.
След тези думи, въпреки горещите им молби, той си тръгнал.

Скоро се озовал сред огромна тълпа.
– Какво става? – попитал младежът.
Хората обяснили, че страната е останала без султан и трябва да избират нов, като пуснат един гълъб и на чиято глава кацне птицата, той щял да седне на трона. Младежът останал да гледа.

Пуснали гълъба, той направил няколко кръга във въздуха и кацнал на главата на младежа. Веднага го обявили за султан, но понеже момъкът отказал, пуснали втори гълъб. Но и той кацнал на главата на момъка.
– Ти си нашият султан! – развикала се тълпата.
– Но аз трябва да разбера какво е страх! Няма да стана султан – заявил той.
Думите му се понесли от тълпата и стигнали до ушите на султанката, която казала:
– Нека приеме честта поне за една нощ. Утре ще му покажа какво значи страх.

Младежът се съгласил, дори след като научил, че който стане султан за една нощ, на другия ден умира. Въвели го в една стая, където приготвяли ковчега му.

Но момъкът спокойно легнал да спи. Точно в полунощ станал, изправил ковчега до стената, запалил го и го изгорил. После легнал отново и дълбоко заспал.

На сутринта слугите дошли да изнесат тялото на новия султан. Много се зарадвали, като го заварили жив и здрав и забързали към султанката с добрата новина. Тя извикала готвача и му наредила:
– Когато сипваш довечера супата, сложи вътре едно живо врабче.

Дошло време за вечеря. Младият шах и султанката седнали да вечерят. Донесли супата и султанката попитала:
– Да вдигна ли капака на подноса?
– Не – отвърнал младежът. – Не искам  супа.
– О, моля те, вдигни капака – не спирала султанката да го убеждава.
Накрая младежът протегнал ръка и вдигнал капака. В миг птичката изпърхала в лицето му и изхвърчала нанякъде. Това било тъй неочаквано, че момъкът се стреснал и подскочил.

– Сядай! – провикнала се султанката. – Това е то страх!
– Това ли било?! – възкликнал младежът.
– Ти наистина се уплаши – отвърнала султанката.

После двамата вдигнали сватбено тържество, което продължило четиридесет дни и четиридесет нощи. Младият шах повикал майка си в двореца и тримата заживели весело и честито.