Магьосникът и неговия чирак

Много, много отдавна, живяла една бедна вдовица, която имала син. Къде ли не изпращала момчето си да учи занаят, но то всеки път бягало. Накрая майката се отчаяла и проплакала:
– Къде да те пратя? Вече не знам какво да те правя!
– Мамо, нека заедно да изберем моя майстор – отвърнал синът. – Ако го харесам, ти обещавам, че няма да бягам.

И така, двамата отишли на пазара и огледали работилниците на всякакви майстори. Всред тях имало един магьосник. Момчето го харесало и помолило майка си да го пазари при него за чирак. Бедната жена отишла при магьосника и го помолила да вземе момчето. Скоро нещата се наредили, всеки останал доволен и момчето заживяло при своя нов майстор, за да се научи как се правят магии.

Минало време и младежът научил всичко, което майсторът знаел. Един ден магьосникът казал:
– Сега ще се превърна на овен, ти ме заведи на пазара и ме продай. Но на всяка цена трябва да запазиш повода ми.
Ученикът се съгласил и магьосникът се превърнал в овен.

Младежът завел животното при един търговец, който го продал. Купил го някакъв човек за петстотин пиастри, но младежът запазил повода. Привечер магьосникът възвърнал човешкия си вид, измъкнал се от овчарника и се прибрал у дома.

На следващия ден магьосникът казал на чирака:
– Днес ще се превърна в жребец, ти ме заведи на пазара, но не забравяй да запазиш юздата.
– Добре – отвърнал младежът.
Завел коня на пазара и го продал на търг за хиляда пиастри, но запазил юздата. Тръгнал да се прибира и по пътя му хрумнала чудна идея: „Ха – рекъл си той, – че аз вече мога сам да се прехранвам“, свърнал от пътя и отишъл право при майка си.
– Мамо – подел той, – вече знам всичко, което може да се научи за магиите. Безкрайно съм ти благодарен, че ме прати при магьосника. От днес нататък сам ще изкарвам прехраната си.
Бедната вдовица не разбрала какво ѝ казва момъкът и притеснено попитала:
– Сине, какви ги приказваш? Дано не се каниш пак да избягаш и да ми докараш куп неприятности?
– Не, мамо – отвърнал синът. – Утре ще се превърна в хамам. Ти ще го продадеш, но за нищо на света не трябва да даваш ключа от вратата, защото без него съм загубен.

Докато младежът приказвал с майка си, магьосникът избягал от купувача на коня. Върнал се вкъщи и като не заварил чирака, направо се разпенил от яд.
– Ах, мизернико малък, май си решил да ме изоставиш. Само почакай пак да ми паднеш в ръчичките!

Магьосникът едва дочакал зората и хукнал да търси беглеца.

През това време младежът се превърнал в прекрасен хамам, който майка му обявила за продан на търг. При вида на разкошната сграда, хората ахнали и мнозина се включили в наддаването. Магьосникът бил сред тълпата и веднага се досетил, че тази изумителна сграда е всъщност неверният му чирак. Въпреки това не проронил и дума, а когато всички бейове и паши започнали да наддават, той предложил най-високата сума и спечелил хамама. Извикали вдовицата и когато магьосникът понечил да ѝ плати, тя заявила, че не може да даде ключа за вратата. Тогава магьосникът възразил, че няма да плати. Показал, че разполага с купища пари и се развикал, че за нея този ключ няма значение и щом иска, лесно може да си купи друг. Зяпачите в тълпата го подкрепили и понеже жената не разбирала колко е важно условието, приела парите и подала ключа на магьосника.

Момъкът усетил, че му е дошло времето – превърнал се веднага на птица и се изгубил в небето. Но магьосникът се превърнал в миг на сокол и се стрелнал след него. Двамата долетели до съседния град, където падишахът, заедно със своята свита, се развличал в дворцовата градина.

Със сетни сили младежът се превърнал в чудно хубава роза и тупнал в краката на падишаха. При вида на прекрасното цвете владетелят ахнал от изненада, защото било зима и нямало рози.
– Това е дар от Аллах – заключил той. – Тази божествена роза е тъй ароматна, че с друга не може да се сравнява!

Магьосникът отново се превърнал в човек и влязъл в градината с лютня в ръка, предрешен като странстващ певец. Докато настройвал своя инструмент, падишахът го забелязал, повикал го и му заповядал да попее и посвири. В една от паузите между баладите музикантът помолил падишаха да му даде розата. Падишахът побеснял от яд и се развикал:
– Нещастнико, тази роза ми я прати самият Аллах! Как се осмели да я поискаш?
– О, Велики Владетелю – отвърнал певецът, – Аз съм влюбен в твоята роза. От толкова време я търся и чак днес я намерих. Ще умра, ако не ми я дадеш. Ах, колко жалко! Прекосих половината свят да я търся, за да я видя в ръцете на най-великия и милостив падишах! Ваше Величество, не Ви ли е жал за мен, този окаян нещастник, загубил завинаги любовта, светлината и щастието си? Ох, дали това не е изпитание? Няма да мръдна от тук, докато не ми дадете розата.

Трогнал се падишахът от тези пламенни думи и си помислил: „За какво ми е всъщност на мен тази роза? По-добре този нещастник да срещне своята любов.“ – пристъпил напред и подал цветето на певеца. Ала преди магьосникът да го сграбчи, то паднало на земята и се превърнало в шепа просо. Магьосникът в миг се преобразил на петел и лакомо закълвал. Но едно зрънце се изтърколило под крака на падишаха и петелът не го видял. Внезапно то се превърнало в младежа, който грабнал петела и му извил врата – с други думи, отървал се от злия си господар.

Падишахът бил смаян от всички тези магии и заповядал на младежа да обясни какво става. Момъкът разказал всичко от игла до конец, а владетелят останал тъй очарован от невероятните му умения, че го провъзгласил за свой велик везир и му дал една от дъщерите си за жена. Младият магьосник вече можел да издържа своята майка и всички заживели доволни и честити.