Рибата-пери

Живял някога беден рибар на име Мохамед, който денем ловял риба, а вечерта я продавал. Веднъж тежко се разболял и когато изгубил последната си надежда за живот, помолил жена си никога да не разкрива на сина им как баща му си е изкарвал прехраната.

Рибарят починал. Минало време, момчето пораснало и трябвало да си избере занаят. Какво ли не опитало, но нищо не му прилягало. По някое време и майката се споминала, а момъкът останал сам-самичък на света, бедстващ, без храна и пукната пара. Един ден той слязъл в мазето с надежда да открие нещо, което може да продаде.

Докато ровел из вехториите, попаднал на старата рибарска мрежа на баща си. Щом я видял, разбрал, че е син на рибар, нарамил мрежата и отишъл в морето. Първите му опити в рибарството били възнаградени със скромен успех – извадил две риби – едната продал и си купил въглища и хляб, а другата изял. И понеже за пръв път си легнал с пълен стомах, решил че ще стане рибар.

Един ден момъкът хванал толкова прекрасна риба, че му досвидяло за нея. Не пожелал ни да я продава, ни да я изяде. Занесъл я у дома, изкопал едно езерце и пуснал рибата да плува. Легнал си, без да вечеря и понеже бил гладен, станал рано сутринта и се отправил към морето.

Когато се върнал вечерта, останал изумен, защото заварил цялата къща изметена и светнала от чистота. Решил, че това е дело на добрите му съседи и се помолил на Аллах да ги благослови. Сутринта станал както обикновено, порадвал се на прекрасната си риба и отишъл на работа. Вечерта отново заварил дома си чист и красиво подреден. Порадвал се на рибката и се отправил към кафенето, за да разпита кой му помага в домакинството. Един човек забелязал замисления младеж и попитвал какво му е. Когато момъкът разказал цялата история, човекът попитал къде държи ключа и кой остава в къщата, докато него го няма. Младежът отвърнал, че винаги носи ключа в себе си и в дома му няма друго живо същество, освен една риба. Тогава човекът го посъветвал на другия ден да се престори, че отива на работа и тайно да наблюдава какво става.

Момъкът така и направил. На сутринта се престорил, че заминава на работа, отворил вратата и отново я затворил, а после се скрил в къщата. Не щеш ли, рибата изскочила от езерцето и се разтръскала. Виж ти! В миг се превърнала в чудна хубавица.

Младежът бързо грабнал рибешката кожа и я метнал в огъня.
– Не биваше да правиш това – укорила го девойката. – Но стореното, сторено – белята не може да се поправи.

Щом се видяла свободна, девойката приела да се омъжи за рибаря и двамата взели да се готвят за сватбата. Ала който видел девойката, оставал смаян от неземната ѝ красота. Понесла се мълва, че тази хубавица заслужава да стане жена на падишаха.

Новината стигнала до ушите на падишаха и той заповядал да доведат девойката при него. Щом я зърнал, безумно се влюбил и решил да се ожени за нея. Извикал младежа и му рекъл:
– Ако за четирийсет дни ми построиш палат от злато и брилянти в средата на морето, няма да ти преча да се ожениш за момичето. Ако не успееш, аз ще се оженя за нея.
Покрусен от мъка, младежът се върнал у дома разплакан.
– Защо плачеш? – попитала девойката.
Той ѝ разказал за заповедта на падишаха, а тя отвърнала развеселена:
– Не плачи, ще се справим. Иди там, където ме хвана и метни един камък в морето. Ще се появи един арабин, който ще попита: „Какво ще заповядаш, господарю?“ Ти му кажи, че аз изпращам много здраве и искам една възглавница. Той ще ти даде една, а ти я хвърли там, където падишахът иска да се издигне палата. После си ела у дома.

Младежът изпълнил всичко и на следващия ден на мястото, където метнал възглавницата, от морето се издигал чуден палат, по-красив от онзи, който искал падишахът. Зарадван, той забързал да доложи на владетеля, че е изпълнил задачата.

Но вместо награда, падишахът поискал и кристален мост до новия палат. Младежът пак се върнал разплакан. Когато девойката научила каква е новата му мъка, казала:
– Иди пак при арабина и му поискай една дълга точилка. Когато ти я даде, хвърли я в морето пред двореца.

Младежът сторил всичко и когато вдигнал очи, видял пред себе си прекрасен мост от планински кристал. Веднага отишъл при падишаха и рекъл, че е изпълнил желанието му.
– Твоето трето изпитание – рекъл коварният падишах – е да нагласиш такава трапеза, че целият народ да се нахрани до насита и да остане излишък.

Младият рибар се върнал у дома, потънал в тъжни мисли. Девойката го попитала какво се е случило. Щом чула какво е поискал падишахът, тя рекла:
– Иди при арабина и поискай мелничка за кафе, но внимавай да не я завъртиш, докато се връщаш у дома.

Младежът взел от арабина мелничката, но без да ще я завъртял няколко пъти. В миг десетина чинии с най-отбрани ястия изпаднали на пътя. Той ги събрал и се прибрал у дома.

В уречения ден целият народ се стекъл в дома на рибаря. Всеки гост получил толкова храна, колкото поискал и въпреки това останала още много неизядена.

Но и това не стигнало на безсърдечният падишах. Той заповядал на младежа да измъти магаре от яйце. Младежът разказал на девойката последното поръчение на падишаха и тя го пратила да вземе от арабина три яйца и да ги донесе у дома. Той взел яйцата, но по обратния път, без да ще, счупил едното.

В миг от него изскочило едно магаре, заритало като лудо и после се бухнало в морето, та никой повече не го видял. Младежът се върнал у дома с двете яйца.
– Къде е третото? – попитала девойката.
– Счупи се – отвърнал младежът.
– Трябваше повече да внимаваш – рекло момичето, – ала станалото – станало, не може да се поправи.

Младежът занесъл яйцата при падишаха и помолил да му донесат една пейка. Качил се и метнал двете яйца на земята. В миг изскочили две магарета, заритали бясно падишаха, който напразно опитвал да избяга. Младежът скочил и го спасил, а магаретата хукнали и се гмурнали в морето.

Докрай отчаян, че вече не може да намери непосилна задача за младежа, падишахът поискал да му доведе бебе на един ден, което може да ходи и да говори. Без да се стряска девойката накарала младежа да иде при арабина и да предаде много здраве от нея. После да каже, че тя иска да види новороденото бебе на сестра си. Момъкът призовал арабина и предал съобщението. Арабинът отвърнал:
– Детето е само на един час. Майка му може да не иска да го остави. Почакай малко и ще се опитам да направя каквото мога.

Скоро арабинът се върнал заедно с току-що родения племенник на девойката. Щом детето видяло рибаря, радостно възкликнало:
– Нали отиваме при леля?
Младежът отишъл с детето у дома и щом видяло девойката, със силен вик „Лельо-о!“ се втурнало да я прегръща. После младежът завел детето при падишаха.

Когато детето го видяло, пристъпило напред, здраво го цапардосало по лицето и извикало:
– Как е възможно да се вдигне палат от злато и брилянти за четирийсет дни? Да се построи мост от планински кристал за същото време? Да се роди муле от яйце?

При всяка дума, детето здраво налагало падишаха и накрая владетелят викнал на младежа, че може да задържи годеницата си, само и само да го отърве от ужасното бебе. Младежът върнал детето у дома. Оженил се за хубавицата и сватбеното тържество продължило четирийсет дни и нощи.

Три ябълки се изтърколиха от небето: първата е твоя, втората на разказвача, третата за Айден. Ще познаеш ли коя е за мен?