Дояло се на една жена пържен дроб, дала малко пари на дъщеря си и я пратила в месарницата.
– Купи едно парче, измий го на езерото и го донеси тук – заръчала на момичето.
Девойката отишла право на чаршията, купила от касапина дроб, спряла на езерото и започнала да го мие. Тъкмо понечила да извади парчето от водата, един щъркел го грабнал с клюна си и излетял. Дъщерята извикала:
– Щърко, върни ми парчето дроб да го отнеса на мама, иначе ще ме набие.
– Ако ми дадеш ечемик, ще го върна – отвърнал щъркелът.
Девойката изтичала при стопанина и помолила:
– Стопанино, дай ми ечемик за щъркела, който ще ми върне дроба да го занеса на мама.
– Ако измолиш от Аллах дъжд, ще ти дам ечемик – отвърнал стопанинът.
Това се сторило лесно на момичето, но докато се молело: „О, Аллах, прати дъжд на стопанина, който ще даде ечемик за щъркела, който ще ми върне дроба да го занеса на мама.“ – минал някакъв човек и казал, че без да запали тамян, молитвата няма да бъде чута.
Момичето изтичало при търговеца и помолило:
– Търговецо, дай ми тамян да го запаля на Аллах, който ще изпрати дъжд на стопанина, за да ми даде ечемик за щъркела, който ще ми върне дроба да го занеса на мама.
– Ще ти дам – отвърнал търговецът, – ако ми донесеш обувки от обущаря.
Хукнала девойката при обущаря и помолила:
– Обущарю, ще ми дадеш ли чифт обувки за търговеца, който ще ми даде тамян да го запаля на Аллах, та да прати дъжд на стопанина, който ще ми даде ечемик за щъркела, който ще ми върне дроба да го занеса на мама.
Ала обущарят отвърнал:
– Ще ти дам обувки, ако ми донесеш щавена кожа.
Отишло момичето при кожаря и попитало:
– Майсторе, ще ми дадеш ли щавена кожа за обущаря, който ще ми даде обувки за търговеца, който ще ми даде тамян да запаля на Аллах, та да прати дъжд на стопанина, който ще ми даде ечемик за щъркела, който ще ми върне парчето дроб да го занеса на мама.
– Донеси ми една волска кожа и аз ще ти дам щавена – отвърнал кожарят.
Момичето отишло при вола и казало:
– Воле, дай ми една кожа да я занеса на кожаря, който ще ми даде щавена кожа, която ще дам на обущаря, за да ми даде обувки за търговеца, който ще ми даде тамян да го запаля на Аллах, та да прати дъжд на стопанина, за да ми даде ечемик за щъркела, който ще ми върне парчето дроб да го занеса на мама.
Волът отвърнал:
– Ако ми донесеш сено, ще ти дам една кожа.
Момичето отишло при косача и казало:
– Косачо, дай ми сено за вола, който ще ми даде една кожа да я занеса на кожаря, който ще ми даде една щавена кожа да я занеса на обущаря, който ще ми даде обуща за търговеца, който ще ми даде тамян да запаля на Аллах, та да прати дъжд на стопанина, за да ми даде ечемик за щъркела, който ще ми върне парчето дроб да го занеса на мама.
Може ли косачът да откаже!?
– Ще ти дам сено, ако ми дадеш една целувка – отвърнал той.
Девойката дала целувка на косача и получила сеното. Занесла го на вола, той ѝ дал волска кожа за кожаря, който ѝ дал щавена кожа за обущаря, който ѝ дал обувки за търговеца, който ѝ дал тамян да запали на Аллах.
Тогава девойката се помолила:
– О, Аллах, прати дъжд на стопанина!
Аллах пратил дъжд на стопанина, който дал ечемик за щъркела, който върнал дроба и момичето го занесло на майка си, която изпържила дроба и двете го излапали.
КРЕДИТ: „The liver“ – Forty-four Turkish fairy tales; АВТОР: Dr. Ignácz Kúnos; ИЛЮСТРАЦИИ: Willy Pogany; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2023;