Лакомата лисица

Веднъж лисицата минала край чудно хубаво лозе. Гроздовете тъкмо зазрявали и изглеждали прекрасно.
– Ммм, ще вечерям грозденце довечера! – възкликнала хитрушата. – Ще се върна по мръкнало, щом всички си легнат.

Речено-сторено. Дошла посред нощ, но си останала гладна – не могла да мине през оградата! Пролуките били тесни и не успяла да се промуши. Веднъж така се напънала, че а-ха да се заклещи. Нямало как – трябвало да се откаже. Въздъхнала и си казала:
„Тъй се изморих, че нямам сили крачка да направя. Ще подремна малко и после ще си ида.“

Свила се наблизо в шубрака и заспала дълбоко. Присънило ѝ се, че е тънка като вейка и с лекота се мушва през оградата. Събудила се, погледнала вкусното грозде и си казала:
„Ааа, това не се търпи вече! Каквото ще да става, ще си хапна грозде. Залък няма да сложа в устата си и така ще отслабна, че да вляза в двора.“

Прибрала се Лиса в гората и се свила в дупката си. Три дни и три нощи не хапнала нищичко. Толкова отслабнала, че направо се стопила, но и прегладняла ужасно. Върнала се при лозето и се промушила през оградата.

Яла до насита и се забавлявала на воля.
– Ах, каква наслада! – възкликнала накрая тя и доволна се изтъркаляла по земята. – Струваше си да гладувам, за да опитам тази вкусотия!

Но когато решила да си ходи, разбрала, че от многото храна пак е напълняла и не може да излезе.
– Ах, че глупаво постъпих! – въздъхнала печално. – Сега отново трябва да гладувам, на всичкото отгоре до вкусното грозде.

Клетата лисица много се измъчила, но пред себе си признала, че бедите ѝ дошли от лакомия.

– Това да ми е за урок – казала си тя, докато се провирала през оградата, като едвам се влачела от слабост. – Сега съм по-зле от преди, защото трудно стоя на краката си, а тепърва трябва да обикалям за храна.