Лакомата лисица

Веднъж лисицата минала край чудно хубаво лозе. Гроздовете тъкмо започвали да зреят и изглеждали неустоимо.
– Ах, вече знам къде ще вечерям! – възкликнала хитрушата. – Легнат ли си всички, ще се върна.

И така, късно вечерта тя дошла отново. Но какво разочарование – не могла да влезе в лозето! Пролуките под плета били толкова тесни, че колкото и да опитвала, било направо невъзможно да пропълзи отдолу. Веднъж тъй силно се напънала, че за малко да се заклещи. Най-сетне разбрала, че трябва да се откаже.
– Налага се другаде да вечерям – въздъхнала лисана. – Но тъй ми се щеше да похапна грозде, че сега едва гледам от умора.

Легнала на земята и заспала, а на сутринта, когато се събудила, гроздето изглеждало по-примамливо от всякога.
– Аа-а, повече това не се търпи! – си рекла лиса. – Непременно трябва да опитам гроздето. Ще остана тук и ще гладувам, докато отънея толкова, че да се промъкна в лозето.

Три дни и три нощи лисицата се борила с ужасни пристъпи на глад. Най-сетне изтъняла толкова, че пропълзяла под оградата и влязла в лозето.

Яла до насита и се забавлявала на воля.
– Ах, каква наслада! – възкликнала, докато се търкаляла от радост по земята. – Струваше си да гладувам, за да се насладя докрай на този пир!

Но когато решила да си ходи, разбрала, че от многото храна пак е напълняла и не може да излезе.
– Май постъпих твърде глупаво – въздъхнала печално. – Сега отново трябва да гладувам, при това до тези вкусни гроздове наоколо, за да отслабна толкова, че да мина под плета.

Клетата лисица много се измъчила, но пред себе си признала, че бедите ѝ дошли от лакомия.
– Това да ми е за урок – си казала, докато се провирала под оградата и едва се влачела от слабост. – Сега съм по-зле от преди, защото едва стоя на краката си, а тепърва трябва да обикалям за храна.