Хитрата лисица и умната риба

Огладняла Лиса и цял ден обикаляла, но не успяла да улови нищичко за ядене. Този ден хитрините и лукавството не помагали – всеки я забелязвал навреме и успявал да се спаси. Стопаните вардели кокошките с дебели сопи в ръце и което било още по-лошо, всеки предупреждавал останалите за опасността.

Този ден дори глупавите патки се пазели.
– Па-па, па-па! – тревожно закрякали те и до една заплували към отсрещния бряг на рекичката далеч от злосторницата.
Хитрушата успяла да намери дървено мостче и хукнала по него, но мама патица я видяла навреме и бързо вкарала във водата своите малки. Лиса претърчала пак по моста от другата страна, но скоро ѝ дотегнало това тичане насам-натам без никаква полза. Патетата всеки път излизали по-бързи – плавали ту нагоре, ту надолу по реката. Понякога приближавали брега и присмехулно я поздравявали:
– Па-па, па-па!

Уморена, изтощена и гладна, хитрата лисица легнала на дървеното мостче да помисли. Престорила се на заспала, но едното ѝ око било отворено. За проклетия, патетата били твърде внимателни и Лиса решила, че май днес не ѝ се ядат патки.
– В крайна сметка – промърморила си тя – май много-много не обичам патешко.

Една риба скочила наблизо над водата и хитрушата веднага наострила уши.
– Защо да не вечерям риба!? – зарадвала се тя.
Подскочила още една риба и цопнала във водата, а хитрата лисица се загледала в реката да разбере какво става. Много разтревожени, рибите плували напред назад.
– Защо сте тъй изплашени, добри ми приятелки? – попитала тя. – Прекрасни същества като вас би трябвало да живеят в мир и сполука.
Даже рибите обичат омайните комплименти и когато лукавата лисица ги заговорила така любезно и ги нарекла прекрасни същества, те спрели да я изслушат.

„Ах, направих им добро впечатление!“ – помислила си лисицата. – „Още малко комплименти и ще хапна рибка за вечеря.“

– Не съм виждала други тъй изящни и елегантни тела като вашите – извикала тя. – Пък и няма други същества, които да се движат по-грациозно. Нямате крака, които да се уморяват и няма нужда да ходите по напечените прашни пътища, осеяни с остри камъни, които разраняват ходилата. Щастливи, прещастливи риби – как ви завиждам! Ще ми се и аз да можех да полегна в хладната вода!
– Не сме така щастливи, както си мислиш – възразила една рибите.
– Как така? – смаяла се хитрата лисица.
– Казвам ти самата истина – бил отговорът. – Точно сега всички сме разтревожени, защото няколко рибари се мъчат да ни примамят с червейчета на рибарските си кукички. А после ще хвърлят мрежи във водата, за да ни хванат.
– Колко жестоки са хората да посягат на прекрасни същества като вас! – рекла лисицата. – Така ви съчувствам. Ще послушаш ли моя съвет?
– Стига да е добър – отвърнала рибата.
– Моите съвети винаги са добри – изпъчила се лисицата. – Не знаеш ли, че съм най-умна от всички животни.
– Чувала съм колко си лукава и хитра – отвърнала рибата. – Понякога слушаме разговорите на рибарите.
Лисицата се ядосала.
– Защо вярвате на всичко, което разправят рибарите? – ахнала тя. – Та те са най-големият ви враг.
– Така е – бил отговорът. – Нямаме мира от тях. Опитват се да ни хващат дори нощем.
– Ами защо продължавате да живеете във водата, щом не сте в безопасност? – попитала хитрата лисица. – Елате с мен и ще ви покажа скришно място под земята. Там е пълно с червеи и ще си хапвате без страх, че ще налапате рибарска кука. Ще живеете в безопасност от всичките рибарски хитрости.
– Не се съмнявам – отвърнала рибата, – но дали ще сме в безопасност от твоите хитрости?
– Не ви ли казах, че съм ваша приятелка? – отвърнала хитрата лисица. – Елате с мен и заедно ще заживеем в мир, както нашите предци са живели заедно преди много, много  години.
– Не, благодаря – отвърнала рибата. – Сега виждам, че умът ти е най-вече лукавство и хитрост, а съветът ти – чисто безразсъдство. Щом сме застрашени в най-естественото ни място, водата, в колко по-голяма опасност ще се озовем под земята, където нито ще можем да плуваме, нито да дишаме. Не, благодаря, хитра лисицо, днес няма да вечеряш риба.

Рибите отплували нататък да предупредят патетата, а те съвсем ядосали лисицата, защото заплавали край нея и безочливо се разквакали:
– Па-па, па-па.

Клетата хитруша се прибрала у дома и тази нощ легнала гладна.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ