Хитрата лисица и умната риба

Огладняла хитрата лисица. От ранна утрин обикаляла, но не успяла нищичко да улови за ядене. Този ден хитрините и лукавството ѝ нямали значение – всеки я виждал навреме и успявал да се спаси. Стопаните вардели своите кокошки с дебели сопи в ръце и което било още по-лошо, всеки предупреждавал другите за опасността.

Този ден дори глупавите патета се пазели.
– Па-па, па-па! – веднага се разнесло тяхното предупреждение и всички до едно заплували към отсрещния бряг на рекичката, за да не може да ги стигне.
Хитрата лисица успяла да намери дървено мостче и хукнала по него, но възрастната мама патица я забелязала и бързо вкарала във водата цялото патешко семейство. Хитрушата пак се върнала по моста от другата страна, но скоро ѝ дотегнало това тичане ту насам, ту натам. Патетата всеки път излизали по-бързи и накрая всички заедно заплували нагоре-надолу по реката. Понякога приближавали, поздравявали я предизвикателно:
– Па, па – и пак отплавали нанякъде.

Уморена, изтощена и гладна, хитрата лисица легнала на дървеното мостче да поразмисли. Престорила се на заспала, но държала едното си око отворено. За късмет, патетата били твърде внимателни, и лисицата решила, че май днес не ѝ се ядат патета.
– В крайна сметка – мърморела си тя – ми се струва, че много-много не обичам патешко.

Една риба скочила над водата близо до хитрата лисица и тя веднага застанала нащрек.
– Защо да не вечерям днес риба!? – си казала тя.
Още една риба скочила и паднала във водата обратно, а хитрата лисица се загледала във водата, за да разбере какво става. Много разтревожени, всички риби плували напред назад.
– Защо сте така развълнувани, добри ми приятелки? – попитала тя. – Красиви същества като вас би трябвало да живеят в мир и щастие.
Дори рибите обичат красивите комплименти и когато хитрата лисица ги заговорила толкова любезно и ги нарекла красиви същества, те се спрели да я изслушат.

„Ах, направих им добро впечатление!“ – решила хитрата лисица. – „Само още малко трябва да ги полаская и ще получа риба за вечеря.“
– Не съм виждала по-красиви и елегантни тела от вашите – силно извикала тя – и няма други същества, които да се движат по-грациозно от вас. Нямате крака, които да се уморяват, и няма нужда да ходите по напечените прашни пътища, осеяни с остри камъни, които нараняват ходилата. Щастливи, прещастливи риби – колко ви завиждам! Ще ми се и аз да можех да полегна в хладната вода!
– Не сме така щастливи, както ти се струва – отвърнала една от рибите.
– Възможно ли е това? – рекла хитрата лисица.
– Това е самата истина – бил отговорът. – Точно сега всички сме разтревожени, защото няколко рибаря искат да ни примамят с червейчета на рибарските си кукички. А после ще хвърлят мрежи във водата, за да ни хванат.
– Колко жестоки са хората, да посягат на прекрасни същества като вас! – рекла лисицата. – Така ви съчувствам. Ще послушаш ли моя съвет?
– Стига да е добър – отвърнала рибата.
– Моите съвети са винаги добри – казала лисицата. – Не знаеш ли, че съм най-умна от всички животни.
– Чувала съм колко си хитра – отвърнала рибата. – Понякога слушаме разговорите на рибарите.
Хитрата лисица се ядосала.
– И вярваш ли на всичко, което разправят рибарите? – попитала тя. – Не знаеш ли, че те са най-големият ти враг.
– Така е – бил отговорът. – Нямаме мира от тях. Опитват се да ни хванат дори през нощта.
– Тогава защо продължавате да живеете във водата, щом не сте в безопасност? – попитала хитрата лисица. – Елате с мен и аз ще ви покажа скришно място под земята. Там е пълно с червеи и ще си хапвате без страх, че ще налапате рибарска кука. Така ще сте в безопасност от всички уловки на рибарите.
– Не се съмнявам – отвърнала рибата, – но дали ще сме в безопасност и от теб?
– Не ви ли казах, че съм ваша приятелка? – отвърнала хитрата лисица. – Елате с мен и заедно ще заживеем в мир, както нашите предци заедно са живели преди много, много  години.
– Не, благодаря – отвърнала рибата. – Сега виждам, че умът ти е най-вече хитрост, а съветът ти – чисто безразсъдство. Щом сме застрашени в нашето най-естествено място, водата, в колко по-голяма опасност ще се озовем под земята, където не можем да плуваме и не можем да тичаме, защото нямаме крака. Не, благодаря ти, хитра лисицо, днес няма да вечеряш риба.

Рибите отплували нататък да предупредят патетата, а те съвсем ядосали лисицата защото плавали около нея и ужасно безочливо квакали:
– Па-па, па-па.

Клетата хитра лисица се прибрала у дома и тази нощ си легнала гладна.