Битови приказки

Беден и богат

Препоръчва се за възраст над 9 год.
3мин
чете се за

Имало едно време двама селяни – единият богат, другият беден. Те отдавна се познавали и били добри приятели. Един ден сиромахът нямал с какво да плати данъка си. Отишъл при богатия, оплакал се за бедата и поискал помощ.
– Моля те да ми заемеш, – казал той, – двайсет лева. Аз до месец ще ги върна.
– Добре, – се съгласил богатият. Сандъкът ми стои отворен, иди вземи колкото ти трябват. Сиромахът взел само двайсет лева и доволен се прибрал в къщи.

След един месец, наистина, спечелил парите и ги занесъл на богатия.
– Прибери ги, – казал му той, – там, откъдето ги взе.
Поприказвали си сладко и весело се разделили.

Друг път на бедняка пак дотрябвали пари и пак изтичал при добрия си приятел.
– Добри ми приятелю, сега ми трябват петнайсет лева. Искам да си купя вол, а не ми достигат. Моля ти се, заеми ми пак.
– Добре, сандъкът е отворен, иди вземи колкото ти тpябват.
Сиромахът взел отново и доволен си отишъл. След известно време спечелил и ги върнал, а богатият му казал пак: „Сложи ги, откъдето ги взе!“

Само след няколко дни, сиромахът пак отишъл и казал:
– Трябват ми малко пари, за да поправя къщата си.
– Вземи си от сандъка, – рекъл богатият. – Няма нужда да ме питаш. Когато ти потрябват, си вземай колкото поискаш, а когато ги връщаш, слагай ги на същото място. Нищо повече от теб не искам. Щом се взема и връща, аз нищо не губя.

Зарадван, сиромахът не обмислил думите на добрия си приятел. Взел парите и си тръгнал. Но още без да ги е върнал, повторил и потретил и не можел да се спре. Взел, за да сватбува на съседа си в друго село, после взел да иде и на летните бани, че да се повесели. После му дотрябвали пари и да кумува и за подарък на кумицата – рокля от коприна.

Известно време имал намерение да връща заетите пари, ала после им изгубил сметката. Но и нямал голяма грижа, защото приятелят му не го карал да ги връща. Не спирал да си взима. Взимал, взимал, докатo имало в сандъка. Най-после свършили. Сиромахът се стаил и спрял да ходи при приятеля си.

Един ден се разболяло най-мъничкото му детенце. Замятало се насам-натам, измъчено от болки.
– Какво стоиш и гледаш! – извикала жена му. – Не виждаш ли, че трябва да се вика доктор и да се купят лекарства! Тръгвай веднага с файтона да докараш доктора.
Но сиромахът нямал пари. Повъртял се насам, повъртял се натам и пак отишъл при богатия си приятел.
– Добри ми приятелю, – казал тoй, като пристъпвал от крак на крак. – Детето ми е болно, трябва да повикам доктор, а нямам пари. Moля ти се, заеми ми петнайсет лева.
– Че защо ме питаш? – отговорил богатият. – Нали знаеш, че сандъкът ми е отворен за тебе. Иди вземи колкото трябва!
Сиромахът се завтекъл към сандъка, ала той бил съвсем празен, нямало даже петаче.
– Та тука няма нищо, – казал сиромахът.
– Как да няма?! – попитал учудено богатият. – Ти трябва само да си взимал, без нищичко да връщаш?
– Така е, – едва прошепнал сиромахът.
– Да, така става, когато само се взема, без да се слага! Да си беше връщал заемите, пак щеше да има. Сега и аз не мога да ти помогна. Аз нямам, ти нямаш и в сандъка  няма.

Сиромахът засрамено навел глава и си отишъл, като удрял с юмруци глупавата си глава.

ПУБЛИКАЦИЯ: Богат и сиромах в. Славейче, бр.3, 1908 под псевдоним Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

prikazki.eu