Кой обича баща си

Един богат човек имал три дъщери. И трите обичал еднакво, и за трите се грижел от душа и сърце. Обличал ги в най-скъпи дрехи, водил ги на най-хубавите места и им давал всичко, каквото поискали.

Но един ден старостта потропала на прага му. Той се обърнал и я погледнал в очите. А тя кротка и усмихната, тихичко му казала:
– Време е да се погрижиш и за мене.

На следващия ден добрият човек събрал дъщерите си и ги помолил, искрено като на татко, да му кажат коя колко го обича.
– Аз, мили татко – подела първата, – те обичам повече от себе си и така ще те обичам вечно.
– Аз пък те обичам толкова – казала втората, – че бих yмpяла заради тебе. Без тебе не мога да жявея.

Третата помислила малко и казала:
– Татко, сега много те обичам, но когато се оженя ще трябва да обичам и мъжа си, и децата и дома си. Обичта ми сигурно ще се раздели на много страни. Тогава може и по-малко да те обичам. Но ти самият си баща, изпитал си теглото на семейните грижи и се надявам да ми простиш.

След този разговор, човекът решил, че по-големите момичета наистина много го обичат и ще се грижат предано за него на старини. Затова оженил всички, разделил на двете по-големи дъщери богатството си, а третата оставил без нищо. Заживял при най-голямата си дъщеря.

Отначало всичко тръгнало добре. Но след време дъщерята започнала да му се муси, да се кара и накрая заявила, че не е длъжна вечно да го гледа. Старецът опитал да я смъмри, ала тя му се развикала и закрещяла, изтикала го през вратата, заключила я и му метнала през прозореца една съдрана риза и вехтото палто.

Разплакан, старецът събрал изхвърлените дрехи и отишъл право при втората си дъщеря. Тя го видяла още отдалече и понеже разбрала защо иде, залостила вратата и се притаила в една стая. Но той не спирал да чука на вратата ѝ. Тогава тя се подала през прозореца сърдита и закрещяла:
– Защо се влачиш тука като просяк? Щом ти е прибрала дрехите, кака да те гледа! Върви, откъдето си дошъл! – после с треснала прозореца и спуснала пердето.

Онемял, старецът стоял на стълбите и не можел дума да обели. Премрежили му се очите, забучала му главата и без да знае какво прави, тръгнал нанякъде по улицата.

Вървял донякъде, но краката му се подкосили и той се свлякъл на земята. От този ден нататък заживял на улицата – гладен, окъсан, немил-недраг. А богатите му дъщери, които казвали, че ще умрат за него, скрити в къщите си като палати, не щели да знаят за него.

По някое време научила за случилото се третата му дъщеря, която лишил от наследство. Завтекла се тя из града и тyк, там, – намерила го.

Доближила се кротко до него, навела се и му целунала ръката. После с тих глас го помолила да се съгласи да живее при нея.
– Тате, ние сме бедни – казала тя, – но сега ти си по-беден от всички, а си толкова добър, че ще развеселиш малката ни къща.

Успяла да го придума и го завела у дома си. Там го измила, нагостила и закърпила старите дрехи. Настанила го на най-хубавото място, а старецът се просълзил от умиление и радост. Паднал на колене и извикал:
– Премъдри Боже, благодаря, че накрая ми отвори очите да опозная децата си! Благословено да е името ти вечно, вечно! Благослови нaй-малката ми дъщеря!…

От този ден оскъдицата в малката къщичка изчезнала и те заживели весело и честито.