Поникнал фасул в градина, поникнал и трън до него. „Добре ще ми бъде – рекъл си фасулът, – ето един як и здрав съсед, на когото мога да разчитам в нужда. Всички мислят тръна за лош, но нали лошотията си е негова – мен какво ме засяга! Ще живеем като приятели.“
– Добро утро, Трънчо!
– Добро утро, Фасулчо!
– Дали ще ти бъде приятно да живеем не само като съседи, но и като приятели?
– Ах, разбира се! Можеш напълно да ми се довериш и да се облегнеш на мене.
След този разговор двамата започнали полека-лека да се сближават и се оплели един в друг.
Една сутрин градинарката влязла в градината и се убола на тръна.
– Я – рекла си тя, – какво търси този трън тука?!
Дръпнала тръна и го изскубнала, но заедно с него изкоренила и фасула, който бил оплетен около тръна.
Изхвърлила ги далеч от градината.
– Нещастен аз! – провикнал се фасулът. – Що ми трябваше да се хващам приятел с този никому непотребен злосторник.
