Андрю Ланг

1844 – 1912
Великобритания

АНДРЮ ЛАНГ, член на Британската Академия, е шотландски поет, писател, литературен критик и изследовател с принос в областта на антропологията, но получава най-голяма известност и признание като колекционер и редактор на сборници с народни и вълшебни приказки.

На 17 април 1875 Андрю Ланг се жени за Леонора (Нора) Бланш Алейн. Тя е (или по-скоро тя би трябвало да бъде) призната като автор, сътрудник и преводач на колекцията от 12 тома Вълшебни Приказки.

Първо издание на дванадесетте тома Вълшебни Приказки на Дъгата, Андрю Ланг, 1889 – 1913

През 1889 излиза първата Синя Вълшебна Книга – прекрасно оформено и богато илюстровано издание, което бързо печели огромна популярност. Този успех стимулира да създадат колекцията и след неуморен труд до 1913 излизат останалите единадесет тома. Името и корицата на всеки том е с отделен цвят и са известни като Вълшебни Приказки на Цветовете (или Дъгата) от Андрю Ланг.

Нора, заедно с екип от други писатели, предимно жени, между които Мей Кендъл и Виолет Хънт превеждат приказките на английски език като ги адаптират, за да отговарят на морала и благоприличието на тогавашната Викторианска епоха. За съжаление няма запазени повече данни за работата на писателките и имената на повечето от тях са неизвестни.

Леонора Бланш Ланг (родена Алейн), Маргарет Рейн Хънт и Виолет Хънт.

Благодарение на грандиозния труд на екипа, продължил 24 години, се ражда най-популярната англоезична поредица, известна под името Вълшебните приказки на Андрю Ланг. За значимостта на този труд Дж.Р.Р.Толкин в своето есе On Fairy Stories казва:

„В Англия навярно няма достоен съперник нито по популярност, нито по обхват, нито по престиж на дванадесетте цветни тома, които дължим на Андрю Ланг и неговата съпруга.“

Според литературният критик Анита Силви, „Ирония в живота на Андрю Ланг е, че въпреки многобройни и научни трудове, които създава… най-голяма известност и слава му носят книги, за които има само малка заслуга. Името на Нора не се споменава на нито една от кориците на Вълшебните Приказки.“

В предговора на Виолетова Вълшебна Книга, 1910 Андрю Ланг отдава признание на съпругата си за превода и съхраняването на повечето от историите в колекциите.

„Всички томове са почти изцяло труд на г-жа Ланг, която преведе и адаптира приказките от френски, немски, португалски, италиански, испански, каталунски и други езици. Моята работа беше подобна на тази на Адам, както Марк Твен казва в Райската Градина. Ева работела, Адам наглеждал. И аз наглеждах. Събирах истории, съветвах и накратко казано наглеждах. Не съм писал приказки. Славата, че съм създал всички тези книги (която се шири в Европа и Америка) е тежък товар на чест, който не мога да поема. Това ми тежи и ме убива…“

В томовете Андрю Ланг и Нора включват общо 437 приказки. Без тях много от историите биха били изгубени за човечеството, щяха да се забравят и изчезнат завинаги.

Синя Вълшебна Книга, Андрю Ланг, Илюстрации Х.Дж.Форд и Джордж Пърси Джейкомб-Хууд, 1889

Малко известен факт е, че по времето, когато излиза от печат първият том Синя Вълшебна Книга, битува схващането, че приказките са потенциално опасни и не са подходящи за деца, но колекцията Вълшебни книги на Дъгата премахва тези предразсъдъци.

От създаването си до днес тази колекция въздейства и вдъхновява много автори на детска литература, включително Е. Несбит, Роберт Луис Стивънс, Ръдиард Киплинг и Артър Конан Дойл.