Битови приказки

Историята на Хок Ли и джуджетата

Препоръчва се за възраст над 5 год.
9мин
чете се за

В едно малко градче, някъде в Китай живял един човек, който се казвал Хок Ли. Той бил много работлив и здраво се трудел за прехраната си. Вкъщи също вършел всичко сам, защото нямал жена, която да се грижи за дома му.
– Колко усърден е Хок Ли! – често казвали съседите му. – Колко старателно работи! Не знае що е ден без да работи и не си запуща дома като някои, само заради едното забавление.

Всъщност нещата не били така както изглеждали и Хок Ли изобщо не бил достойният за уважение човек, както си мислели съседите. Вярно, че през деня се трудел здраво, но през нощта, когато честните хора си лягали да спят, той ходел да краде. Освен това помагал и на банда разбойници, които разбивали домовете на по-богатите и отнасяли всичко, което ръцете им можели да понесат.

Вървяло така известно време и макар понякога да залавяли някой друг крадец, никой никога не се усъмнил в Хок Ли, защото бил толкова уважаван и трудолюбив човек.

Хок Ли бил натрупал вече огромен куп пари от злодеянията си, когато една сутрин на път за пазара негов съсед му казал:
– Хей, Хок Ли, какво е станало с лицето ти? Едната ти страна съвсем се е подула.
И наистина, дясната буза на Хок Ли била станала два пъти по-голяма от лявата и скоро взел да се чувства много зле.
– Ще си превържа лицето – казал си Хок Ли, – без съмнение топлината ще излекува подутината, – но не станало така. На следващия ден било още по-зле и ден след ден отокът растял, докато станал голям почти като главата му и започнал силно да боли.

Хок Ли загубил ума и дума и не знаел какво да направи. Не стига, че бузата го боляла и станал грозен, ами и съседите взели да се подсмиват и да си правят шеги с него. От уважаван човек се превърнал в градското посмешище и това много наранило гордостта му.

За късмет, един ден в града пристигнал пътуващ доктор. Той продавал не само всякакви лекарства, но и чудодейни талисмани срещу вещици и зли духове. Хок Ли решил да се консултира с него и го поканил в дома си.

Докторът много внимателно го прегледал и му казал следното:
– Това на лицето ти Хок Ли, не е обикновено възпаление. Силно подозирам, че си вършил нещо нередно, което силно е разгневило духовете. Никое от моите лекарства няма да успее да те излекува, но ако ми платиш богато мога да ти кажа начин как да се спасиш.

После Хок Ли и докторът започнали да се пазарят за отплатата и сума време минало докато се спогодят. В крайна сметка докторът спечелил по-добре, защото бил решен да не се разделя с тайната под определена сума. От друга страна Хок Ли нямал намерение да носи огромната си буза до края на живота си, та се разделил с по-голямата част от нечестно спечеленото си богатство.

Когато докторът прибрал парите в джоба, казал на Хок Ли да иде през първата нощ на пълнолуние там и там в една гора и да намери еди си кое дърво. След известно време щял да види как се събират дребни духове и джуджетата да танцуват. Щом го видят, ще го накарат да танцува.
– И гледай танцът ти да бъде най-доброто, на което си способен, – добавил докторът. – Ако танцуваш от сърце и танцът им хареса, ще ти изпълнят една молба и може да ги помолиш да те излекуват. Но ако танцуваш зле най-вероятно ще те накажат с някоя злина заради едното удоволствие да сторят пакост. И след тези думи се сбогувал и си заминал.

За щастие тъкмо наближавало пълнолуние и Хок Ли съвсем навреме се отправил към гората. Лесно намерил дървото, за което му казал докторът и понеже бил уплашен се покатерил на него.
Тъкмо се настанил на един клон и видял на лунната светлина как малките джуджета започнали да се събират. Прииждали от всичките страни и станали кажи речи стотина. Изглеждали развеселени и танцували, скачали и рипали от крак на крак. Хок Ли така се бил захласнал да ги гледа, че се придвижвал все повече напред към тънкия край на клона и накрая от тежестта му дървото силно изпукало. Джуджетата се стреснали и заковали, а Хок Ли усетил, че и неговото сърце било спряло.
Тогава едно от джуджетата се провикнало:
– Има някой горе на това дърво. Който и да си веднага слизай, че да не дойдем ние горе.

Ужасен, Хок Ли се смъкнал надолу, но бил така уплашен, че малко преди да слезе се спънал и се изтърколил по най-абсурден начин. Когато се изправил, пристъпил напред и се поклонил ниско до земята. Джуджето, което първо се било обадило и изглежда им било водачът казало:
– Сега кажи кой си ти и какво те води тука?
И така Хок Ли им разказал тъжната история за подутата си буза и как бил посъветван да дойде в гората и да помоли джуджетата за помощ.
– Хммм, – казало джуджето, – ще видим ние тая работа. Първо трябва да танцуваш тук пред нас. Ако ни хареса, може и да направим нещо, но ако танцът ти не струва със сигурност ще те накажем, така че се считай предупреден и веднага започвай да танцуваш.

При тези думи всички джуджета насядали на замята в широк кръг и оставили Хок Ли да танцува сам в средата. Той бил така уплашен, пък и падането от дървото го било поразтърсило и изобщо хич не бил настроен да танцува. Но джуджетата не се интересували от такива дреболии.
– Започвай! – провикнал се водачът им.
– Започвай! – закрещели всички останали в хор.

И така, отчаян и уплашен Хок Ли започнал. Заподскачал първо на единия си крак, после пък с другия, но бил така вдървен и нервен, че нищо хубаво не се получило. На всичкото отгоре съвсем скоро се проснал на земята и взел да се кълне, че не можел да танцува повече.

Джуджетата били вбесени. Наобиколили Хок Ли и започнали да го обиждат.
– Ти май беше дошъл да те излекуваме! – крещели те, – дойде с една огромна буза, но ще си тръгнеш с две. – И при тези думи се разбягали и зарязали Хок Ли сам да се оправя.
Затътрил той крака към къщи, изморен и угнетен, пък и доста стреснат от заплахата на джуджетата.

Не бил страхът напразно – на сутринта и лявата му буза се била издула точно толкова голяма колкото и дясната, а очите му едвам се виждали. Хок Ли се отчаял, а съседите му започнали да го подиграват повече от всякога. Докторът отдавна бил изчезнал и не оставало нищо друго освен пак да иде при джуджетата и да се опита.

Чакал един месец до първия ден на пълнолуние. С тежка стъпка се отправил към гората и седнал под дървото, от което се бил стоварил миналия път. Не чакал много дълго. Скоро от всичките страни запристигали цели тумби от джуджета.
– Не ми е много леко на сърцето, – се оплакало едно, – Сякаш някое противно човешко същество се върти наоколо.
Щом Хок Ли чул това, излязъл напред и ниско им се поклонил до земята. Джуджетата се стълпили около него и до сълзи се посмели на смешния му вид с двете огромни бузи.
– Какво искаш? – попитали го те.
Хок Ли започнал да разказва за своето нещастие и горещо ги помолил да му позволят още веднъж да им танцува. Джуджетата се съгласили, защото от всичко най-много обичали някой да ги забавлява. Хок Ли вече знаел колко било важно танцът му да е добър, затова събрал всичките си сили и започнал. В началото играел много бавно, после постепенно се забързал и танцувал така добре и грациозно с най-нови и чудесни стъпки, че джуджетата останали много доволни.

Бурно пляскали с мъничките си ръце и крещели:
– Браво Хок Ли, браво! Хайде давай, танцувай още, защото много ни харесва!
Хок Ли не спирал да танцува и танцувал и танцувал докато накрая наистина не можел повече и се наложило да спре.
Тогава водачът на джуджетата му казал:
– Хок Ли, много сме доволни и в отплата за твоето танцуване, лицето ти ще бъде излекувано. Остани с добро.
След тези думи той и другите джуджета изчезнали, а Хок Ли докоснал с ръце лицето си и за своя най-голяма радост усетил, че бузите му се били смалили до нормалните размери. Пътят до дома му се видял толкоз лек и кратък! Легнал си щастлив в леглото и си обещал вече никога да не краде в живота си.

На следващия ден целият град говорел за новината, че изневиделица Хок Ли се излекувал. Съседите му го разпитвали, но нищо не успели да измъкнат, освен това, че успял да изнамери чудодеен лек за всички болести.

След време един богат съсед, който боледувал вече няколко години, дошъл при Хок Ли и му предложил огромна сума пари ако му каже как може да се излекува. Хок Ли обещал да му помогне при условие, че се закълне да пази всичко в тайна. Той се съгласил и Хок Ли му разказал за джуджетата и техните танци.

Съседът отишъл, внимателно изпълнил всичките заръки на Хок Ли и бил надлежно излекуван от джуджетата. После още един и още един дошли да молят Хок Ли да ги лекува и от всеки той изтръгвал клетва, че ще пазят в тайна лека. Така вървяло няколко години и накрая Хок Ли станал много богат човек и доживял дните си мирно и в богатство.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из Andrew Lang’s Fairy Books Корица: Utagawa, Hiroshige 1 (1797-1858), Bibliothèque Gallica

prikazki.eu