Лешничко

Живели някога мъж и жена, които нямали деца. Ден след ден те се молели на Небесата да им прати едничко, ако ще да е колкото лешник. Най-сетне молбите им били чути и Небесата им дарили момченце с големината на лешник, което не пораснало повече дори с милиметър. Родителите всеотдайно се грижели за мъничето и предано го обичали. Макар и толкова дребен, техният син се оказал изключително умен – бил толкова находчив и изобретателен, че хората се възхищавали на всичко, което казвал и вършел.

Когато Лешничко станал на петнайсет години, един ден, докато се люлеел в яйчена черупка на масата до майка си, тя се обърнала към него и казала:
– Вече навърши петнайсет и е време да си намериш занаят. Какъв смяташ да станеш?
– Пратеник, мамо – отвърнало момчето.
При тези думи майката избухнала в смях и казала:
– Що за идея! Ти и пратеник! Ами че ти, с твоите малки крачета, изминаваш за час толкова, колкото обикновените хора за минута!
Ала Лешничко отвърнал:
– Въпреки това от мен ще стане отличен пратеник! Веднага мога да ти докажа.
Тогава майката казала:
– Така да е! Иди при леля си в съседното село и я помоли да ми прати по тебе игла.

Лешничко пъргаво изскочил от яйчената черупка и хукнал към улицата. Там открил един човек, който тъкмо бил яхнал коня си и се канел да потегли към съседното село. Момчето сръчно се изкачило по крака на коня и се промъкнало под седлото. Там започнало да щипе и гъделичка животното. Конят подскочил и изцвилил, а после се втурнал в бесен галоп, който ездачът не успял да спре, въпреки всичките си усилия. Когато стигнали до селото, Лешничко престанал и клетият уморен кон продължил пътя си с бързината на охлюв. Момчето използвало това – спуснало се по конския крак на земята, изтичало при леля си и я помолило да му даде една игла.

По обратния път Лешничко намерил друг конник и по същия начин се върнал у дома. Когато подал иглата на майка си, тя попитала смаяно:
– Как успя да се върнеш толкова бързо?
– Ах, мамо – отвърнало момчето, – разбра ли, че съм прав. Да съм пратеник е занаят, точно като за мене.

Бащата на Лешничко също имал кон, който всеки ден извеждал на паша в полето. Веднъж той взел Лешничко със себе си. По обяд бащата се обърнал към сина си и казал:
– Стой тук и наглеждай коня. Аз ще ида до дома да донеса обяда, който майка ти е приготвила за нас. Скоро ще се върна.

Скоро след като бащата заминал, край ливадата минал един крадец. Когато видял коня да пасе без никаква охрана, защото нямало как да забележи Лешничко в тревата, решил да го открадне. И така, злодеят се метнал на коня и го подкарал. Ала Лешничко, който бил много пъргав, сръчно се изкачил по конската опашка и започнал да щипе и хапе животното по гърба. Конят така се раздразнил, че спрял да се подчинява на крадеца и лудо препуснал към дома. Бащата останал изумен, когато видял непознат човек да язди неговия кон, но Лешничко бързо разказал какво е станало. Тогава таткото хванал крадеца, предал го на властите и те го прибрали в затвора.

Една есен, когато Лешничко навършил двайсет години, казал на своите родители:
– Сбогом, мамо и тате! Аз ще тръгна по света и когато забогатея, ще се върна у дома.
Родителите се разсмели и дори за миг не повярвали, че се кани да замине.

Вечерта Лешничко се промъкнал на покрива, където имало щъркелово гнездо. Птиците спели дълбоко. Той се покачил на гърба на татко щърк и привързал една панделка за основата на едното му крило, после се мушнал навътре в топлата перушина и заспал.

На следващата сутрин щъркелите потеглили на юг, защото зимата наближавала. Лешничко летял на гърба на щъркела, а когато искал да си почине, завързвал свободния край на панделката за другото му крило, за да не може да лети. Когато пристигнал в далечната страна на черните хора, щъркелите се настанили близо до столицата.

Негрите забелязали Лешничко и удивени го завели с все щъркела му при своя крал. Владетелят останал очарован от малкото човече и непрестанно искал то да е наблизо. Скоро толкова го заобичал, че подарил на мъника един диамант, четири пъти по-голям от него. Лешничко привързал с панделка скъпоценния камък за врата на щъркела и когато дошло време щъркелите да потеглят на север, той освободил крилата на своята птица и полетял с останалите.

Най-сетне Лешничко кацнал в родното си село, развързал панделката и брилянтът тупнал на земята. Той го покрил с пясък, а после хукнал да извика родителите си, защото сам нямал сили да занесе съкровището у дома.

И така Лешничко със своите родители живели богато и честито до края на дните си.