Какво се случило след брането на цветя

Някога, много отдавна, имало една жена, която предано обичала своите три дъщери. Веднъж най-голямата излязла да се поразходи до близката мочурлива ливада. Там видяла карамфил, който растял в поточето, което течало през тревата. Тя посегнала към цветето, ала едва го докоснала и изчезнала безследно.

На следващата сутрин втората сестра отишла на ливадата да потърси изгубеното момиче и на пътеката пред себе си видяла клонче с прекрасни рози. Навела се да го премести, но не устояла и посегнала да откъсне една роза. В миг изчезнала и тя.

Притеснена за сестрите си, най-малката дъщеря тръгнала по техните следи и станала жертва на клонче уханен жасмин. Така старата жена изгубила и трите си дъщеря.

Тя плакала, плакала денем и нощем тъй дълго, че през това време нейният син, който бил малко момче, когато момичетата изчезнали, пораснал и станал висок хубав младеж. Една вечер момъкът помолил майката да му разкаже какво се е случило.

Щом чул тъжната история, рекъл:
– Мамо, дай ми твоята благословия. Ако трябва, ще обиколя целия свят, но ще ги намеря.

Жената благословила сина си и той тръгнал на път. Извървял няколко левги и срещнал три големи момчета, които се биели насред пътя. Той спрял и попитал защо се борят. Единият отговорил:
– Господине, баща ни преди да умре ни остави чифт ботуши, един ключ и една шапка. Който обуе ботушите и си намисли някакво място, в миг ще се озове там. Ключът може да отвори всяка врата на света, а ако си нахлупиш тази шапка, ставаш невидим. Нашия най-голям брат иска всичко за себе си, но и ние искаме същото.
– О, този спор може лесно да се реши – рекъл младежът. – Аз ще хвърля един камък колкото може по-далеч. Онзи, кой пръв го вземе, ще получи и трите предмета.
Момчетата се съгласили, той взел един камък и го метнал с всички сили. Докато братя тичали след него, момъкът бързо нахлузил ботушите и рекъл:
– Ботуши, заведете ме при най-голямата ми сестра.

В следващия миг младежът се озовал на върха на висока планина, пред портите на здраво укрепен замък, залостен с лостове и резета. Ключът, който пъхнал в джоба си, преди да обуе ботушите, отключвал вратите една подир друга. Момъкът пресякъл множество зали и коридори и накрая се изправил пред красива и разкошно пременена млада дама, която го погледнала изненадано и възкликнала:
– О, господине, как се успяхте да влезете тук?
Младият мъж отвърнал, че е неин брат, а после разказал как е успял да стигне при нея. На свой ред тя му разказала колко щастливо живее, само дето над съпруга ѝ тегне магия, която няма да се премахне, докато не умре едно безсмъртно чудовище.

Двамата дълго разговаряли и по някое време хубавицата рекла, че брат ѝ трябва да си тръгва, защото ако съпругът ѝ го завари, може да не е доволен. Младежът я успокоил, че няма защо да се страхува, защото има шапка, която ще го направи невидим. Докато разговаряли, внезапно вратата се отворила и в стаята влетяла една птица, но вътре не видяла нищо неочаквано, защото при първия шум, младежът нахлупил шапката. Красивата дама скочила и донесла голяма златна купа, в която птицата се изкъпала и се превърнала в красив мъж. Той се обърнал към жена си и извикал:
– Сигурен съм, че тук имаше някой!
Тя се изплашила и заявила, че е сама, ала мъжът ѝ така настоявал, че накрая казала истината.
– Щом ти е брат, защо се крие от мен? – попитал той. – Мисля, че ме лъжеш и ще го убия, ако се върне отново!
Щом чул тези думи, братът свалил шапката и пристъпил напред. Тогава съпругът видял колко много прилича момъкът на жена му, спрял да се съмнявал и радостно прегърнал госта като роден брат. После изскубнал едно перо от птичата си кожа и казал:
– Ако попаднеш в беда, извикай „Кралю на птиците, ела ми помогни“ и аз ще дойда веднага.

Младежът поблагодарил и си тръгнал. Щом излязъл от замъка, обул вълшебните ботуши и те го завели при втората сестра. Както преди, той се озовал пред портата на огромен замък. Втората сестра също живеела много щастливо със своя съпруг. Той предано я обичал, но копнеел за деня, в който ще се освободи от магията, заради която през половината си живот бил риба. Когато се прибрал и съпругата му го представила на брат си, той топло го посрещнал и му дал една рибешка люспа с думите:
– Ако попаднеш в беда, извикай „Кралю на рибите, ела ми помогни“ и аз ще дойда веднага.

Младежът поблагодарил и си тръгнал. Когато излязъл от замъка, обул ботушите и наредил да го заведат при най-малката сестра. Озовал се в дълбока тъмна пещера със железни стъпала, които водели надолу. Сестра му седяла в подземието и плачела горчиво. Откакто била там, клетницата нищо друго не правела и била ужасно отслабнала. Когато видяла младежа пред себе си, тя скочила на крака и възкликнала:
– О, който и да си, спаси ме и ме отведи от това ужасно място!
Момъкът ѝ разказал кой е и как е срещнал сестрите им. После описал техните съпрузи, над които тегнат тежки заклинания.

Девойката също му разказала тъжната си история. Тя била отвлечена от мочурливата ливада от ужасяващо чудовище, което искало насила да я принуди да се ожени за него и през всички тези години тя живеела в този затвор, защото не се подчинила на волята му. Всеки ден звярът пристигал да иска съгласието ѝ, като натяквал, че за нея няма надежда да се освободи, защото той щял вечно да живее и няма никога да умре. Щом чул думите ѝ, младежът си спомнил за омагьосаните съпрузи на по-големите сестри и посъветвал малката да обещае на чудовището, че ще се ожени, ако ѝ каже тайната на своето безсмъртие.

Внезапно всичко се разтресло, сякаш от вихрушка. Вътре влязъл един старец, хвърлил се в краката на девойката и рекъл:
– Все още ли твърдиш, че не ме искаш за съпруг? Ако е така, ще седиш тук и ще плачеш до свършека на света, защото аз няма никога да се откажа от желанието да се оженя за теб!
– Съгласна съм да се венчаем, ако ми кажеш каква е тайната на твоето безсмъртие.
Старецът избухнал в звънък смях:
– Ах-ха-ха! Чудиш се дали не би могла да ме убиеш? Само дето за да успееш, трябва да намериш едно желязно сандъче, което лежи на морското дъно. В него има бял гълъб, който ще снесе някъде яйце. Ще трябва да намериш яйцето, да го донесеш тук и да го счупиш в главата ми.
При тези думи той отново лудешки се разсмял, напълно сигурен, че няма кой да слезе до морското дъно, а и да успее, няма да намери сандъчето и да го отвори. Когато овладял дивашкия си смях, продължил:
– Вече си длъжна де се ожениш за мен, защото знаеш моята тайна.
Тя от все сърце го замолила сватбата да бъде след три дни, за да се приготви. Той приел и си тръгнал радостен от своята победа.

Щом изчезнал, братът свалил шапката си невидимка и казал на сестра си да не губи надежда, защото бил уверен, че след три дни ще е свободна.

После нахлузил ботушите, пожелал да застане на морския бряг и в миг се озовал там. Извадил рибешката люспа и извикал:
– Кралю на рибите, ела ми помогни!
В миг неговия зет изплувал и попитал какво да направи. Младежът описал какво търси, а кралят призовал всички морски риби. Последна се явила малката сардинка, която се извинила, че толкова е закъсняла, защото се била ударила в едно желязно сандъче на морското дъно. Кралят наредил на няколко силни и големи свои поданици да последват малката сардинка и да донесат желязното сандъче. Скоро те доплували със сандъчето на гърбовете си и го положили пред младежа. Той извадил вълшебния ключ и изрекъл:
– Ключе, отвори желязното ковчеже! – то в миг се отворило и макар че всички го били наобиколили и в готовност чакали да хванат гълъба, той изпърхал ловко между тях и се изгубил в синевата.

Било невъзможно да се тича след него и младежът изгубил всякаква надежда. Ала в следващия миг си спомнил за перцето. Извадил го и произнесъл:
– Кралю на птиците, ела ми помогни!
Разнесъл се шум от криле, кралят на птиците кацнал на рамото му и попитал как да помогне. Момъкът разказал цялата история и когато свършил, кралят на птиците заповядал всички свои поданици незабавно да се явят пред него.

В миг небето почерняло от птици с всякакви размери. Последен от всички долетял белият гълъб и се извинил за закъснението, защото негов стар приятел долетял при него и трябвало да му сервира нещо за вечеря. Кралят на птиците му наредил да заведе младежа до гнездото си и когато пристигнали, намерили вътре яйцето, което можело да разруши заклинанието и да освободи всички. Момъкът го прибрал на сигурно място в джоба си и заповядал на ботушите да го заведат право в пещерата, където го чакала най-малката му сестра.

Това бил последният от трите дни, които старецът се съгласил да изчака до сватбата и при това вече изтичал. Когато младежът влязъл в пещерата с шапката невидимка, заварил чудовището да настоява девойката да спази обещанието и веднага да се венчаят. По знак на брат си тя приседнала и поканила старото чудовище да положи главата си в скута ѝ. Той с радост приел, а братът застанал отзад и подал на сестра си яйцето без да го видят. Тя го поела и го стоварила право върху ужасната глава. Звярът скочил на крака и с ужасяващ рев, който хората взели за грохот от земетресение, се строполил и умрял.

Щом последният му дъх напуснал гърдите му, съпрузите на дъщерите възвърнали човешкия си вид. Изпратени били пратеници да доведат покрусената майка, но безкрайната ѝ скръб съвсем скоро се превърнала в радост и вдигнали богато пиршество. Най-малката дъщеря живяла охолно до края на дните си с несметните богатства, които чудовището било събрало в пещерата.