Смъртта на Рицаря Слънце

Преди хиляди години живял могъщ крал, когото Небесата благословили с буден и красив син. Едва десетгодишно, момчето било по-умно от всички кралски съветници, взети накуп, а когато навършил двайсет години, станал най-смелият воин в цялото кралство. Кралят не можел да се нарадва на сина си и го обличал винаги в златоткани дрехи, които греели като слънце. Майка му подарила снежнобял кон, който никога не заспивал и можел да лети като вятър.

Всички хора в страната от сърце обичали младия принц и го нарекли Рицаря Слънце, защото мислели, че като него, няма друг под слънцето.

Една нощ на кралят и кралицата се присънил един и същ странен сън. Сънували млада дама, облечена в червена дреха, която приближила и казала:
– Ако искате принцът да се казва Рицаря Слънце не само на думи, но и на дела, накарайте го да тръгне по света и да открие Дървото на Слънцето. Нека откъсне една златна ябълка и да я занесе у дома.

Кралят и кралицата разказали един на друг съня си и останали удивени, че и двамата са сънували едно и също. Кралят казал:
– Без съмнение това е знак на Небесата, че ако изпратим нашия син на това изпитание, той ще се завърне като великия Рицар Слънце, както каза младата Червена Дама, не само по име, а и по дела.

След много сълзи и дълги увещания кралицата се съгласила. Тогава кралят наредил на сина си да открие Дървото на Слънцето, да откъсне една ябълка от него и да я донесе в двореца. Принцът останал очарован от предстоящото приключение и още същия ден започнал да се стяга за пътешествието.

Дълго време той бродил по света и едва на деветдесет и деветия ден срещнал един старец, който му казал къде расте Дървото на Слънцето. Момъкът тръгнал в указаната посока и след още деветдесет и девет дни пристигнал пред златен замък, който се издигал насред обширна пустиня.

Принцът потропал на вратата и тя със зловещо скрибуцане се отворила от невидими ръце. Вътре нямало никой и принцът продължил да язди из необятното владение. Накрая се озовал на обширна поляна, където растяло Дървото на Слънцето. Когато стигнал до него, той протегнал ръка да откъсне една златна ябълка, ала внезапно дървото пораснало нагоре и плодовете му станали недостъпни. В този миг зад гърба на младежа се разнесъл звънък смях и когато се обърнал, видял младата дама в червено, която му казала:
– Наистина ли мислеше, неустрашими земен сине, че тъй лесно може да откъснеш ябълка от Дървото на Слънцето? Преди това ти предстои трудно изпитание. Девет дни и девет нощи трябва да пазиш дървото от два диви черни вълка, които ще опитат да го наранят. Мислиш ли, че ще успееш?

– Да – отвърнал Рицаря Слънце, – ще пазя Дървото на Слънцето девет дни и девет нощи.
– Запомни тогава – продължила девойката, – ако не успееш, Слънцето ще те убие. Сега започва твоята стража.
След тези думи дамата се върнала в златния палат.

Едва се скрила и се появили два свирепи черни вълка. Рицаря Слънце ги победил с меча си и те избягали, но съвсем скоро се върнали отново. Момъкът още веднъж ги прогонил, но едва приседнал да отпочине и те пак го нападнали. Това продължило цели седем дни и седем нощи. Тогава белият кон за пръв път проговорил с човешки глас:
– Слушай какво ще ти разкажа. Могъща вълшебница ме даде на майка ти, за да ти служа. Затова искам да те предупредя, че ако заспиш и вълците наранят дървото, Слънцето със сигурност ще те убие. Вълшебницата предвиди, че това може да се случи и за да попречи, омагьоса всички на света с магия, която не позволява на никой да се подчини на заповедта на Слънцето да те убие. Въпреки това остана едно единствено същество, което ще те убие, ако заспиш и вълците наранят дървото. Затова бди и дръж вълците надалече.

Рицарят Слънце полагал всички сили – отблъсквал набезите на черните вълци и надмогвал желанието си да заспи, ала на осмата нощ силите му го напуснали и той заспал. Когато се събудил, до него стояла една величествена дама, цялата облечена в черно, която му казала:
– Ти се провали, защото заспа и вълците нараниха дървото. Аз съм майката на Слънцето и ти заповядвам да си тръгваш веднага. Осъждам те на смърт, защото в гордостта си позволи да те наричат Рицаря Слънце, без да си направил нищо, с което заслужаваш това име.

Натъжен, младежът се метнал на белия кон и поел към родния си дом. Хората се тълпели около него, нетърпеливи да чуят за приключенията му, но той не казвал нищо и признал единствено пред майка си какво се е случило. Но тогава кралица се разсмяла и казала:
– Не се тревожи, детето ми. Досега Вълшебницата те опази и Слънцето не успя да намери кой да те убие. Успокой се и живей щастливо.

Минало време, принцът забравил своето приключение и се оженил за прекрасна принцеса, с която известно време живели мирно и честито. Ала един ден, по време на лов, той усетил неутолима жажда. Пътят му минавал край един поток и той слязъл от коня да пие вода. Но това му коствало живота, защото до него доплувал един рак и с щипците си откъснал неговия език. Върнали принца в двореца ни жив, ни умрял. До смъртния му одър доближила младата Червена Дама и казала:
– Все пак Слънцето намери някой, неподвластен на магията на Вълшебницата, и успя да те убие. Такава съдба очаква всеки, който си присвои титла, която не заслужава.