Вълшебни приказки

Умницата Мария

Препоръчва се за възраст над 5 год.
7мин
чете се за

Много, много отдавна, живял в Португалия един заможен търговец със своите три дъщери. Те били безмерно красиви, а най-малката, Мария, била най-хубава от всички. Домът им се намирал точно до кралския палат. Един ден кралят повикал добрия човек и го натоварил с отговорна мисия, заради която трябвало да замине надалеч.

Търговецът никак не искал, защото бил вдовец и не желаел децата му да останат сами, но и не можел да отклони кралската заповед. Затова с натежало сърце се върнал да каже сбогом на момичетата. Той донесъл три саксии босилек – по една за всяка от девойките – и на прощаване рекъл:
– Аз заминавам, но ви оставям тези гърнета. Не трябва да пускате никой у дома. Когато се прибера, трите растения ще ми разкажат всичко, което е ставало.
– Няма да има нищо за разказване – успокоили го момичетата.

Бащата заминал, а на следващия ден кралят, заедно с двама свои приятели, пристигнали на посещение при трите момичета, които тъкмо вечеряли. Щом ги видяла, Мария казала:
– Нека донесем бутилка вино за гостите от избата. Аз ще нося ключа, втората ще носи фенера, а третата – бутилката.
Но кралят възразил:
– Не, не си правете труда! Не сме жадни.
– Добре, тогава няма да ходим – приели по-големите момичета, но Мария тихичко измърморила:
– Аз все пак ще ида.

Тя излязла от стаята, прекосила коридора и се затичала към съседите. Почукала на вратата и скоро се разнесъл гласа на възрастната съседка, която подала глава от прозореца:
– Кой чука толкова късно?
– О, пуснете ме да вляза – помолила Мария. – Скарах се със сестрите си, но не искам повече да се разправяме и дойдох да помоля за разрешение да пренощувам у вас.
Старата жена отворила вратата и Мария останала да спи там. Когато кралят разбрал, че девойката е избягала, се ядосал ужасно.

На сутринта Мария се прибрала и видяла, че растенията на сестрите ѝ били оклюмали, защото нарушили заръките на баща им.

Прозорецът в стаята на най-голямата сестра гледал към кралската градина. Един ден тя забелязала как зрели мушмули проблясват по дърветата като малки оранжеви слънца. Толкова ѝ се дощяло да похапне, че замолила Мария да се спусне долу по въже и да откъсне няколко плода, а тя щяла да я издърпа обратно. Мария била много добра по природа, затова се спуснала в градината, откъснала няколко мушмули и тъкмо се канела да се изкачи обратно, когато сестра ѝ извикала:
– Ах, ей там по-нататък има прекрасни лимони. Донеси ми един-два.
Мария се върнала за плодовете, но се озовала лице в лице с градинаря, който я сграбчил и викнал:
– Ах ти, малка крадло! Какво търсиш тука?
– Не ме наричай така, че ще си изпатиш!
И при тези думи блъснала с все сила човека и той навирил крака в храсталака. Тя бързо сграбчила въжето и се изкачила до прозореца.

На следващия ден другата сестра поискала банани и така настойчиво замолила, че макар Мария тържествено била обявила, че никога повече няма да влиза в чуждата градина, накрая склонила и отново се спуснала там. Този път пред нея се изпречил краля, който ѝ рекъл:
– Ах, хванах ли те, хитрушо! Сега ще платиш за провиненията си – и започнал да я разпитва. Мария разказала цялата истина и когато свършила, кралят казал:
– Тръгвай веднага след мен към дома. Там ще те накажа! – и докато говорел, поел към къщата, като от време на време се обръщал да види дали Мария го следва. Неочаквано, когато за пореден път обърнал глава, нея вече я нямало. Била изчезнала безследно – сякаш потънала вдън земя! Претърсили целия град – не оставили кътче без да погледнат, ала нея нийде я нямало. Кралят така се ядосал, че скоро тежко се разболял и месеци наред животът му висял на косъм.

През това време по-големите сестри се оженили за двамата приятели на краля и след нужното време родили по една дъщеричка. Един ден Мария тайно се промъкнала в къщата, където живеела най-голямата сестра, грабнала децата и ги сложила в красива кошница, която била покрита с цветя и никой дори не предположил, че вътре са двете бебета. После се преоблякла като хлапак и с кошницата под ръка, бавно закрачила пред палата и се развикала:
– Кой ще занесе тези цветя на краля, който лежи болен от любов?

От леглото си кралят дочул тези викове и наредил на един от слугите да иде и да купи цветята. Скоро сложили кошницата на леглото му. Щом вдигнали капака, отвътре се разнесло бебешко гукане и когато надникнали, видели вътре двете деца. Тази нова задявка разгневила краля още повече, защото веднага разбрал, че е скроена от Мария. Все още гледал втренчено децата, когато му донесли новината, че търговецът, баща ѝ, е приключил мисията си успешно и слиза на пристанището.

Кралят си припомнил отново как Мария отказала да го приеме в дома си, после как отмъкнала плодовете от неговата градина, а сега му се надсмива с тази кошница цветя. Спуснала се черна пелена пред очите му и решил да си отмъсти. По един от пажовете изпратил съобщение – на следващия ден търговецът да се яви в двореца и ако не донесе палто, направено от камъни, ще бъде наказан жестоко.

Клетият човек бил ужасно нещастен, защото когато се прибрал у дома, въпреки обещанието, че ще намери всичко както го оставил, заварил двете по-големи момичета женени без неговата благословия. А ето сега нова беда го заплашвала, защото как може да се направи дреха от камъни? Той закършил отчаяно ръце и обявил, че кралят ще го погуби, когато внезапно Мария влязла в стаята.
– Тате, недей да се тревожиш за палтото от камъни. Вземи този тебешир, иди в палата и кажи, че си пристигнал да вземеш мерки на краля.

Старият човек не виждал смисъл от това, но Мария тъй често му била помагала с умните си съвети, че ѝ имал доверие. Мушнал тебешира в джоба си и отишъл в палата.
– Нещата не стоят добре – рекъл кралят, когато търговецът обяснил защо е дошъл.
– Аз не мога да направя палтото, което желаете – отвърнал горкия баща.
– Тогава, ако искаш да спасиш главата си, предай ми дъщеря си Мария.

Търговецът не отронил и дума. Покрусен се прибрал у дома, където Мария го чакала.
– Ах, скъпо мое дете, защо съм роден? Кралят поиска вместо палтото да заведа теб.
– Не скърби, мили татко! Поръчай да се направи една кукла на конци, която да прилича много на мене. Конците да са закачени на главата ѝ, за да мога да ги дърпам, все едно че казва „Да“ и „Не“.
Старият човек излязъл веднага, за да изпълни поръчката.

Кралят търпеливо чакал в своя замък, защото този път бил съвсем сигурен, че Мария вече няма как да избяга и наредил на слугите:
– Ще дойде един господин с дъщеря си и ще помоли да говори с мен. Въведете младата дама в моята стая и се погрижете да не излиза от там.

Щом затворили Мария, тя измъкнала куклата, която скрито внесла под своето наметало и я сложила да седне на дивана. Момичето се скрило отзад, а в ръцете си държало конците на куклата.
– Сеньора Мария, надявам се, че сте добре – поздравил кралят, докато влизал в стаята.
Куклата кимнала.
– Сега да прегледаме сметката ви – продължил той и започнал да изрежда нейните прегрешения. При всяко Мария подръпвала конеца, а куклата поклащала в съгласие глава.
– Който с мен така се подиграва, заслужава да умре – викнал накрая кралят, измъкнал си меча и с един замах отсякъл главата на куклата. Тя се изтърколила в краката му, а той възкликнал:
– Ах, Мария, Мария, тъй сладка в смъртта, тъй недостижима в живота! Онзи, който ти посегне, си заслужава смъртта!
Тъкмо да обърне меча към себе си, когато Мария скочила иззад дивана и се хвърлила в прегръдките му. На другия ден двамата се оженили и живели честито дълги години.

КРЕДИТ: „Clever Maria“ The Crimson Fairy Book, by Andrew Lang, 1903; КОРИЦА: H.J.Ford; ПРЕВОД: Лорета Петкова, ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu