Принцът, който искал да опознае света

Живял някога прочут крал, който имал един едничък син. От зори до мрак младият принц не давал на мира на баща си, защото искал да получи разрешение да пътешества из далечните страни. Дълго време кралят отстоявал своето, но накрая, изморен, той отстъпил и наредил на дворцовия ковчежник да отдели значителна сума пари за пътешествието на принца. Младежът не бил на себе си от радост, че най-сетне ще обиколи света. Нежно прегърнал баща си и поел на път.

Яздил няколко седмици без нищо да се случи, докато една вечер в хана, където щял да пренощува, срещнал друг пътешественик. Двамата се заговорили и от дума на дума, странникът попитал момъка дали играе на карти. Младият принц отвърнал, че е страстен картоиграч. Картите били извадени и не след дълго всичко, което притежавал, отишло в джоба на новия му познат. Когато кесията на принца останала празна, странникът предложил да изиграят една последна игра и ако принцът спечели, ще получи парите си обратно. Но ако загуби, ще остане три години в хана, а после още три години ще му служи. Принцът приел, играл и отново загубил. Странникът платил на ханджията за стая, хляб и вода на злополучния си съперник и си заминал.

Принцът много тъгувал, но това било единственото, което можел да прави. В края на третата година, той бил свободен и дошло време да започне своята служба при странника, който се оказал кралят на съседната страна. Момъкът поел към палата. По пътя срещнал една жена с дете на ръце, което жално плачело от глад. Принцът го взел, нахранил го с последната си кора хляб, дал му да пие вода, а после го върнал на майката.

Жената благодарила от сърце и казала:
– Добри ми господарю, продължи напред, докато не усетиш омаен аромат, който се разнася от цветната градина до пътя. Влез и се скрий близо до мраморното басейнче, където три гълъба идват да се къпят. Когато последният прелети край теб, сграбчи го и не го пускай, докато не обещае да ти изпълни три желания.

Младежът послушал този съвет и всичко се случило точно както жената предрекла. Уловил гълъба, а той в замяна му дал пръстен, гердан и едно от перата си като казал:
– Ако изпаднеш в беда, извикай: „Гълъбче, ела ми помогни!“ Аз съм дъщеря на краля, на когото трябва да служиш. Той мрази баща ти и за да те унищожи, те подмами да проиграеш парите си.

Принцът продължил по пътя и скоро пристигнал в кралския палат. Кралят го извикал при себе си, подал му три торби с пшеница, просо и ечемик и наредил:
– Вземи това зърно, засей го сега и утре искам да ям хляб от неговата реколта.
Принцът направо онемял, когато чул тази заповед. Кралят нямал намерение повече да обяснява и отчаян, младежът се прибрал в отредената му стаята. Извадил перцето и извикал:
– Гълъбче, гълъбче, ела ми помогни!
– Какво има? – попитала птицата, като влетяла през отворения прозорец.
Принцът разказал каква задача му поставил кралят и че е отчаян, защото няма как да я изпълни:
– Не се страхувай, всичко ще се оправи – отвърнала гълъбицата и излетяла навън.

На следващата сутрин принцът се събудил и видял три прясно изпечени хляба, оставени до леглото му. Той скочил, облякъл се и тъкмо се оправил, когато един паж пристигнал със съобщение веднага да се яви пред краля. Момъкът взел хляба и тръгнал след момчето. Когато застанал пред краля с нисък поклон, подал трите хляба. Владетелят ги погледнал за миг и после казал:
– Добре. Щом можа да се справиш с това, ще успееш да намериш и пръстена, който най-голямата ми дъщеря загуби в морето.

Принцът забързал към своята стая и отново призовал гълъба, а щом обяснил каква е новата му задача, птицата казала:
– Утре вземи едно ведро и иди на брега. Ще намериш една лодка и ти се качи в нея.

Младежът не знаел какво да прави в лодката, нито накъде да отплава, но понеже гълъбът вече го спасил веднъж, бил готов сляпо да му се подчинява.

Когато пристигнал до мястото, заварил гълъба, кацнал на мачтата и по негов знак, момъкът пуснал лодката в морето. Духал попътен вятър и скоро брегът се изгубил. Едва тогава птицата проговорила:
– Вземи нож и ми отрежи главата, но трябва много да внимаваш да не падне и капчица кръв извън ведрото. После ме хвърли в морето.

Учуден от странната заповед, принцът извадил ножа си. Със замах отрязал главата и хвърлил птицата във водата. Скоро я видял да плува между вълните, а в човката си носела пръстена, който положила в ръката на принца. После гълъбът се потопил в кръвта, събрана във ведрото. В миг главата му се преобразил в глава на прекрасна девойка и после изчезнал безследно. Смаян от гледката, принцът дълго не посмял да помръдне. После се опомнил, прибрал пръстена и заплавал обратно към двореца.

Кралят останат твърде изненадан, когато получил пръстена, но бързо се опомнил и измислил още по-сигурен начин да се отърве от младежа.
– Тази вечер ще изведеш моя жребеца в полето и за да се раздвижи добре, ще препускаш в галоп.

Принцът приел и тази заповед в мълчание, но щом се върнал в своята стая, призовал отново гълъба, който го предупредил:
– Внимавай! Баща ми копнее да ти отнеме живота и мисли, че тази заръка ще те убие. Той самият е жребецът, майка ми е седлото, двете ми сестри са стремената, а аз съм юздата. Не забравяй да вземеш здрава тояга, за да се справиш с този екипаж.

Привечер принцът яхнал жребеца и така здраво го заудрял, че животното скоро мирясало толкова, че можело и малко дете да го язди, а кралят получил толкова синини, че трябвало да му наложат лапи с оцет. Майката така се била стегнала, че едва можела да помръдне, а няколко ребра на дъщерите се оказали пукнати. Само на най-малката ѝ нямало нищо. Същата вечер тя дошла при принца и му прошепнала:
– Сега всички са твърде заети с болежките си и е най-добре да се възползваме от възможността и да избягаме. Тичай в конюшнята и оседлай възможно най-слабия кон, който намериш.

Ала принцът сглупил и избрал най-едрия. Едва когато тръгнали, принцесата видяла какво е направил и много се натъжила, защото макар че конят бил бърз като вятър, другият бягал със скоростта на мисъл. Ала вече било опасно да се връщат и те препуснали напред.

Късно вечерта кралят изпратил да повикат най-малката му дъщеря. Тя не дошла и той наредил да я повикат отново, но и този път нея я нямало. Кралицата, която била магьосница, разбрала, че дъщеря ѝ е избягала с принца и казала на съпруга си, че трябва да тръгне след тях. Кралят полека се надигнал като стенел от болки. Едвам-едвам се добрал до конюшнята и за своя радост видял, че слабият кон е все още вътре.

Метнал се на гърба му и дръпнал поводите. Дъщеря му очаквала това и щом видяла, че жребецът ги наближава стремглаво, в миг превърнала техния кон в параклис, принцът в монах, а себе си в монахиня.

Когато кралят ги доближил, спрял коня си и попитал дали наблизо са минавали девойка и момък. Монахът вдигнал сведените си очи и отвърнал, че наоколо не е минавала жива душа. Кралят, се разгневил от новината, но не знаел какво друго може да направи и се върнал у дома. Разказал на жена колко далеч бил отишъл, как срещнал един монах и монахиня до един параклис и други нямало.
– Та това са били те! – извикала ядно жена му. – Само да беше донесъл парченце от роклята на монахинята или камъче от стената на параклиса и щях да властвам над тях.

При тези думи кралят отново се метнал на коня, който препускал с бързината на човешката мисъл. Но дъщеря му навреме го забелязала и преобразила коня в градина, себе си в отрупана с цвят роза, а принца в градинар. Щом кралят наближил, градинарят вдигнал очи и учтиво поздравил.
– Виждал ли си младеж и девойка да минават от тук? – попитал кралят.
Градинарят поклатил глава и отвърнал, че никой не е минавал по пътя откакто е започнал работа. Тогава кралят обърнал коня си и се върнал при жена си.
– Глупако! – извикала тя, – ако беше откъснал една роза или беше донесъл шепа пръст от градината, сега щях да властвам над тях. Но няма време за губене. Налага се и аз да тръгна с теб.

Девойката ги забелязала отдалеч и ужасно се изплашила, защото майка ѝ била веща магьосница. Но принцесата била решена да се бори докрай и превърнала коня в дълбоко езеро, себе си в змиорка, а принцът в костенурка. Уви, от това нямало смисъл. Кралицата ги разпознала, изтеглила сръчно змиорката и попитала дъщеря си дали се разкайва и ще се върне ли в къщи. Но змиорката разклатила опашка в знак на несъгласие:
– Не!
Тогава кралицата накарала съпруга си да напълни една стъкленица с вода от езерото, защото само така можела да прекърши волята на дъщеря си. Кралят я послушал и тъкмо щял да извади стъкленицата, когато костенурката я бутнала и разляла. Кралят я напълнил отново, но и този път костенурката била по-бърза от него.

Майката разбрала, че е победена и проклела дъщеря си принцът напълно да я забрави. След това кралят и кралицата се върнали в палата си.

Принцът и принцесата възвърнали човешкия си вид и продължили по пътя, но принцесата била потънала в толкова дълбоко мълчание, че накрая принцът не издържал и попитал какво става.
– Мъчно ми е, защото знам, че скоро напълно ще ме забравиш – отвърнала тя.
Той се засмял, нарекъл страховете ѝ абсурдни и заявил, че това е невъзможно. Ала дълбоко в себе си тя знаела, че неминуемо така ще се случи.

Двамата продължили напред и накрая пристигнали в родния край на принца. Той оставил девойката да го чака в една странноприемница и отишъл сам в палата, за да вземе разрешение от баща си да я представи като своя годеница. Ала в радостта, че вижда семейството си отново, съвсем забравил своята принцеса и дори се зарадвал, когато кралят предложил да го оженят.

Щом девойката научила какво се е случило, заплакала безутешно:
– Елате при мен сестрици, защото се нуждая от вашата помощ!
В миг те застанали пред нея и най-голямата казала:
– Не тъгувай, всичко ще се оправи.
После момичетата поръчали на гостилничаря ако някой кралски слуга поиска да купи птица за своя господар, да му каже, че има три гълъба за продаване.

Така и станало, защото гълъбите били много хубави. Слугата купил и трите за краля, който толкова ги харесал, че извикал сина си да му ги покаже. Принцът останал очарован от птиците и опитал да ги примами към себе си. Тогава един от гълъбите кацнал на прозореца и проговорил с човешки глас:
– Да ни чуе как говорим, още повече ще ни се възхищава.
Друг кацнал на масата и добавил:
– Ако го накараме да говори, може да си спомни!
А третият кацнал на неговото рамо и прошепнал:
– Принце, сложи си пръстена и пробвай дали ти става.
И той го направил. После те окачили гердана около врата му и му подали перце, върху което било написано името на гълъба. Най-сетне паметта на младежа се върнала и той обявил, че ще се ожени единствено за своята принцеса и за никоя друга. На следващия ден двамата се венчали и живели честито до сетния си ден.