Неколцина ловци излезли на лов. В края на една голяма гора те мернали прекрасен елен. Хукнали подире му, но той се шмугнал навътре и примрял в храсталака. Напразно ловците го търсили, обикаляли навред, но накрая си тръгнали с празни ръце.
Щом еленът видял, че ловците си отиват, захрупал сочните листа, които току що го били спасили. Листата започнали да въздишат:
– Какво има? – попитали дърветата. – Защо шумолите тъй тъжно? Да не би защото еленът ви пасе?
– Не – прошепнали листата. – Тъжим за елена, който ни яде. Клетникът не знае, че ловците скоро ще го открият.
Но неблагодарният елен, без да обръща внимание на техните думи, продължил лакомо да ги хрупа едно подир друго. Не след дълго клоните на храста се оголили и цялото му тяло се открило.
Странният шум привлякъл вниманието на един от ловците. Огледал се да види откъде идва и зърнал елена сред оголените храсти. Вдигнал лък и застрелял животното.
– Получих каквото заслужавам! – проплакал еленът, преди да издъхне. – Забравих гостоприемството на листата и със зло се отплатих за добрината им. Сам си докарах бедата.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „The ungrateful deer“ из „Jewish folk tales“, 1986г.; АВТОР: Leo Pavlát; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
