Имало едно време един бедняк на име Раци. Веднъж този селянин закарал с двата си вола цял наръч дърва в града и за два талера ги продал на един доктор. За късмет, тъкмо му брояли парите и докторът седнал да похапне. Вперил очи селянинът в изисканата трапеза и в сърцето му пламнал мерак да стане доктор. Поседял, повъртял се и накрая попитал, може ли и той да стане доктор.
– Ама разбира се! – засмял се докторът. – Няма по-лесна работа.
– Какво да направя? – попитал беднякът.
– Първо, трябва да си купиш един буквар от онези с петле на корицата. После да продадеш каручката и воловете и с парите да си купиш хубави дрехи и всичко друго, нужно за докторлъка. Накрая си поръчай една табела с надпис: „Аз съм Доктор Всезнайко“ и я закови над входната порта на дома си.
Едно по едно беднякът сторил всичко, както му заръчал докторът. Докторувал колкото докторувал и не щеш ли, на един знатен и заможен господин му задигнали пари. Дочул отнейде видният господин, че в съседното село има един доктор, който знаел всичко и като нищо щял да каже къде са парите. Знатният господин впрегнал каретата си, отишъл в съседното село и попитал селяка наистина ли е всезнайко. Ама разбира се, потвърдил новоизпеченият доктор.
А съгласен ли е да иде в господарския замък и да намери откраднатото.
– О, да, но трябва да вземем и Грете, жена ми.
Господарят нямал нищо против, поканил съпрузите да седнат в каретата и тримата заминали заедно.
Когато пристигнали в господарския замък, трапезата била сложена и поканили доктор Раци и жена му да похапнат.
Влязъл първият слуга с уханна гозба, селякът сбутал жена си и рекъл:
– Грете, ей го на първия – с което искал да каже, че първият слуга ще им сервира първото ястие.
Но слугата си помислил, че има предвид „първият крадец“ и понеже било точно така, изплашил се и казал отвън на другарите си:
– Този доктор знае всичко, позна, че съм първият.
На втория слуга направо му се отщяло да сервира, но нямало как. Тъкмо поднасял втората гозба, когато докторът сбутал жена си и рекъл:
– Грете, ей го на втория.
Слугата пребледнял и побързал да излезе.
Нищо по-добро не сторил и третият, защото селянинът пак сръгал жена си и рекъл:
– Грете, ей го на третия.
Четвъртият слуга трябвало да внесе една покрита купа. Господарят накарал доктора да познае какво ястие има под похлупака.
Селянинът погледнал подноса и като не знаел какво друго да каже, се завайкал:
– Ох, Раци, клети Раци!
При тези думи господарят скочил от радост и извикал:
– Браво! Щом позна, че ни сервират раци, ще намериш и парите!
Краката на слугата се подкосили от ужас, но все някак успял да даде на доктора знак, че иска да му каже нещо тайно.
Щом излезли отвън, четиримата слуги си признали, че са отмъкнали парите и предложили на всезнайкото голяма награда, ако не ги издаде. Накрая му показали къде са скрили парите.
Докторът нямал нужда от нищо повече. Върнал се в трапезарията, седнал и казал:
– Господарю, сега ще погледна в книгата да разбера къде са парите.
През това време петият слуга се мушнал тайно в камината да подслуша, да не би докторът да каже още нещо.
А господин Раци седнал спокойно, разтворил книгата и запрелиствал напред-назад да намери петлето. Но нали било на корицата, не могъл. Ядосал се и рекъл:
– Знам, че си вътре. Накрая и ти ще излезеш!
При тези думи петият слуга изскочил ужасен и извикал:
– Този човек наистина знае всичко!
Всезнайкото показал на господаря къде са парите, но не казал кои са крадците. Затова получил тлъсти награди и от господаря, и от крадците. Та хем забогатял, хем се прочул.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Doktor Allwissend“, – Jacob and Wilhelm Grimm (Братя Грим); ИЛЮСТРАЦИИ: Wanda Gag, 1936г.; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
