Без капчица вина един обущар така обеднял, че нищичко не му останало, освен парче кожа колкото за чифт обувки. Скроил ги вечерта и се канел да ги ушие сутринта. И понеже бил с чиста съвест, човекът си легнал и заспал.
Рано на другия ден си казал сутрешната молитва и тъкмо да се захване за работа, когато на масата съзрял двете обувки напълно готови. Толкова се смаял, че изгубил и ума, и дума. Вдигнал обувките да ги огледа – изкусно направени, без ни един сбъркан бод – направо майсторска работа.
Скоро в работилничката влязъл купувач и толкова харесал обувките, че платил повече, отколкото струват. С припечеленото обущарят купил кожа за два чифта обувки. Вечерта ги скроил и оставил парчетата на масата. С пресни сили щял да ги ушие сутринта. Но нямало нужда, защото когато се събудил, обувките били готови.
Пристигнали купувачи, които платили толкова, че с парите купил кожа за четири чифта. На сутринта заварил обувките готови. И така, ден след ден, каквото скроял вечерта, сутринта заварвал готово. Скоро човекът спечелил толкова пари, че забогатял.
Една вечер, малко преди Коледа, както всеки ден, обущарят скроил всички обувки и бил готов да си ляга, когато предложил на жена си:
– Защо не останем нощес будни да видим кой ни помага?
Жената с радост приела. Съпрузите запалили свещ, скрили зад дрехите, увесени в ъгъла, и зачакали.
Точно в полунощ пристигнали две хубавки голи момченца. Седнали на обущарската маса и се заловили за работа.
Грабнали скроените парчета и започнали да шият тъй бързо и изкусно с малките си пръстчета, че смаяният обущар не можел да откъсне поглед от тях. Дребосъците не спрели, докато не свършили всичко, подредили готовите обувки на масата и хоп ‑ изчезнали.
На сутринта жената предложила:
– Благодарение на тези дребосъчета забогатяхме и е редно някак да им се отблагодарим. Горките, ходят голи и боси – кой знае как студуват. Знаеш ли какво? Аз ще им ушия ризки, палтенца и панталонки, ще им оплета и по чифт топли чорапки. А пък ти им направи обувки.
– Така да е! – зарадвал се обущарят.
До вечерта съпрузите били готови и вместо скроените кожи на масата оставили подаръците. После се скрили да видят какво ще сторят дребосъците.
Точно в полунощ те дотичали и а-ха да се захванат за работа, но вместо скроените обувки, на масата заварили хубавите дрешки. Отначало се стъписали, но после направо полудели от радост. Бързо се облекли, обули новите обувки и запели:
Двамина сме напети другари –
хей-хоп, повече не сме обущари!
Заскачали и затанцували из цялата стая по столове и пейки. Накрая, скок-подскок, изнизали се през вратата и никога повече не се върнали. Ала обущарят преживявал добре и с каквото се захванел, все му вървяло.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „The elves and the shoemaker (Die Wichtelmänner)“, 1812г. – Братя Грим; ИЛЮСТРАЦИИ: неизв.художник; КОРИЦА: Katrin Brandt; ПРЕВОД: Л.Петкова © prikazki.eu 2024г.;
