Имало едно време двама селяни – единият богат, другият беден. Те отдавна се познавали и били добри приятели. Един ден сиромахът нямал с какво да плати данъка си. Отишъл при богатия, оплакал се за бедата и поискал помощ.
– Моля те да ми заемеш – казал той, – двайсет лева. Аз до месец ще ги върна.
– Добре – съгласил се богатият. – Сандъкът ми стои отворен, иди вземи колкото ти трябват. Сиромахът взел двайсет лева и доволен се прибрал в къщи.
Подир месец наистина спечелил парите и ги занесъл на богатия.
– Прибери ги – казал му той – там, откъдето ги взе.
Поприказвали си сладко и весело се разделили.
Друг път на бедняка пак дотрябвали пари и пак изтичал при добрия си приятел.
– Добри ми приятелю, сега ми трябват петнайсет лева. Искам да си купя вол, а не ми достигат. Моля те пак да ми дадеш заем.
– Добре, сандъкът е отворен, иди вземи колкото ти тpябват.
Сиромахът взел отново и доволен се прибрал. След известно време спечелил и ги върнал, а богатият му казал пак: „Сложи ги, откъдето ги взе!“
Само след няколко дни, сиромахът пак отишъл и помолил:
– Трябват ми малко пари да си поправя къщата.
– Вземи си от сандъка – рекъл богатият. – Няма нужда да ме питаш. Когато ти потрябват, вземай колкото поискаш, а когато ги връщаш, слагай ги на същото място. Нищо друго не искам от тебе. Щом се взема и връща, аз нищо не губя.
Зарадван, сиромахът не обмислил думите на добрия си приятел. Взел парите и си тръгнал. Но още без да ги е върнал, повторил и потретил и не можел да се спре. Взел, за да сватбува на съседа си в друго село, после взел да иде и на летните бани да се повесели. После му дотрябвали пари да кумува и за дар на кумицата – рокля от коприна.
Известно време имал намерение да връща заетите пари, но накрая им изгубил сметката. Пък и не берял грижа – нали приятелят му не го карал да ги връща. Не спирал да взема. Вземал, вземал, докатo имало в сандъка. Най-после свършили. Сиромахът се стаил и спрял да ходи при приятеля си.
Един ден се разболяло най-малкото му детенце. Замятало се насам-натам, измъчено от болки.
– Какво стоиш и гледаш! – извикала жена му. – Не виждаш ли, че трябва да се вика доктор и да се купят лекарства! Тръгвай веднага с файтона да докараш доктора.
Но сиромахът нямал пари. Повъртял се насам, повъртял се натам и пак отишъл при богатия си приятел.
– Добри ми приятелю – казал тoй, като пристъпвал от крак на крак. – Детето ми е болно, трябва да повикам доктор, а нямам пари. Moля ти се, дай ми на заем петнайсет лева.
– Че защо питаш? – отговорил богатият. – Нали знаеш, че сандъкът ми е отворен за тебе. Иди, вземи колкото трябва!
Сиромахът се завтекъл към сандъка, но бил съвсем празен, нямало даже петаче.
– Ама вътре няма нищо – казал сиромахът.
– Как да няма?! – попитал учудено богатият. – Да не би ти само да си взимал, без нищичко да връщаш?
– Така е – едва прошепнал сиромахът.
– Да, така става, когато само се взема, без да се слага! Да си беше връщал заемите, пак щеше да има. Сега и аз не мога да ти помогна. Аз нямам, ти нямаш и в сандъка няма.
Сиромахът засрамено навел глава и си отишъл, като удрял с юмруци глупавата си глава.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
ПУБЛИКАЦИЯ: Богат и сиромах в. Славейче, бр.3, 1908 под псевдоним Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова
