С тънка ризница от прах
цяло лято сладко спах,
но затуй във тоя час
пó е весел моят глас,
пó е жив във този миг
топчестият ми език:
„Звън-звън-звън, звън-звън-звън
сбраха ли се всички вън?
Ей по ведрий небосклон
Слънчо гони своя кон
и над будните гори
пръска злато и искри.
Слънчо бърза за далеч –
бре, бре, пладне стана веч!
Бързо, бързо, хей деца,
с бодри, весели сърца,
хващайте се две по две
в живи, стройни редове
и към стаите напред
с нови сили, с нов късмет!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
