Чук-чук! Де ли се е скрила?
– Хей, пчелице лекокрила!
– Кой на портичката чука?
Махай се, момче, оттука!
– Моля те, недей ме връща!
Дай да видя твойта къща!
– Надникни, момченце мило,
но помни че имам жило!
– Хей, пчелице тъмноглава,
кой ти тия питки дава?
– Меся си ги аз самата
от прашеца на цветята.
– Ой, пчелице с дрешки златни,
кой ти тоя мед изпрати?
– Мойта майчица, момченце,
ме събужда със звънченце.
Аз се вдигам начаса,
па измия се с роса,
грабна в миг паничка злата,
литна с песен над полята.
От горичка на горичка,
от градинка на градинка,
от цветенце по прашенце,
от лехичка по паничка,
от полянка по гаванка –
тъй минавам си навред
сбирам си прашец и мед.
