Пейте птички, тиха песен,
тихо в тая здрачина,
както в своя път небесен
плува ясната луна.
Пейте тихо, млади листи,
ти, поточе, ромоли,
пейте, изворчета чисти
и щурчета, и пчели.
Пейте тихо да приспиме
тоя черноок юнак,
дето носи чудно име
и голям, голям калпак.
Той в умора тук се люшка
и въздиша с тежък стон,
че е носил тънка пушка
и препускал хранен кон.
Че заминал е зарана
за презморските земи
и убил е девет лами,
и спасил е три моми!