Цар Жабокряк
седи на бряг
и тупа крак:
„Квак!
От яд сърцето ми се пука,
събирайте се скоро тука,
жабоци с тънки саби
и сладкогласни жаби,
и вие всички,
попови лъжички!
Обиди ме един врабец
и каза, че не съм певец,
че бил съм слаб и малък
като залък!
Кажете ми да знам:
не е ли той лъжец без срам?“
„Обидата му е жестока –
отвръщат сто жаобка, –
по песни вий в света сте пръв:
ревете като лъв
и свирите през нос
като кос!
„О, нашите гърла са слаби –
подемат двеста жаби,
не могат каза с ква-ква-квак
какъв сте вий голям юнак
и как
сте смел
като орел
и имате сила
на горила!“
А триста попови лъжички
смирено се навеждат всички:
„Поклон, поклон
пред твоя трон!
Ти знаеш сам,
че лъже той без срам,
когато казва, че не си голям.
Поклон, поклон
пред твоя трон,
голям си – като слон!“
