Бавно слънцето залязва,
топла нощ разтваря пазва
и загръща пак света,
и с дърветата приказва,
и от звездни небеса
рони свила и роса.
Става тихо и тъмнее,
и вечерницата грее,
тъне всичко в мир и сън,
само славеят е буден,
само той във тоя час
пее с ясния си глас.
И под нежната му песен
Май върви в нощта унесен
и затваря всеки цвят,
слага мравките да спят
и на всякое щурче
дава жичка и перце.
