Котко, котко, котано,
като ставаш тъй рано,
като мъркаш във къта,
какво, котко, ошъта?
– Напредох си, момченце,
кибритено вретенце
с мека, сива коприна
от мишина гърбина.
А другата неделя
ще изтъка постеля –
да ми раснат децата
на постеля богата,
та да станат котаци
със вирнати мустаци.
КРЕДИТ: Илюстрация на корицата – пощенска картичка, Louis Wain, 1904 Франция;
