Обу си Щурчо ботушки
от две опашки на крушки,
затвори свойта цигулка
във шибоева шушулка,
па тръгна Щурчо, замина,
за мравешката градина,
дебела сянка да дири,
тропливи хора да свири,
мравките да не изтраят,
мравките да му играят –
черни сукмани да мятат,
презглава да се премятат.
