Цял потънал в сняг и скреж,
той дошъл със тих вървеж,
поогледал се на прага,
па заудрял със тояга:
– Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Абе, кой живее тук?
Спели всички кротък сън.
Никой нямало навън –
тежки порти да отвори,
да го срещне в равни двори
и да викне с весел глас:
– Ха, добре дошъл при нас!
И в среднощния покой
сам вратите бутнал той.
Казват, нямало ключалка –
ни голяма, нито малка –
що без много „щрак“ и „щрик“
той да не отвори в миг.
Шарко млъкнал изведнъж –
той познал светия мъж.
Влязъл тихом вкъщи госта,
най-напред при бати Коста,
и без много шум да вдига,
сложил блок, бои и книга.
После, благ и зачервен,
той пристъпил къмто мен
и ми турил до кревата
таз писалка и шейната,
кимнал леко след това,
па прибавил и халва.
Спрял при Лалка той тогаз
в тихия среднощен час
и си рекъл:
– Тая Лалка за писалка ми е малка,
а защо са ѝ шейни,
щом е още в пелени?
Рекъл, сложил дар богат –
кукличка и шоколад –
и накрай с усмивка блага
пак прекрачил той през прага
и изчезнал с своя кош
в снежната заспала нощ.
