Мецо-Мецо с чер кожух,
лошо нещо снощи чух!
Казват, Мецо, уж че пак
Кумчо-вълчо ял кривак.
Рано-рано оня ден
той задигнал бял овен,
ала кучетата зли
там наблизичко били:
пипнали го те със вой –
ей, че се търкалял той!
По гърбината му вред
дупки зинали безчет,
а овчарят, як и млад,
дето свари, удрял с яд.
Как изкопчил се накрай –
клети Вълчо сам си знай.
Мецо, Мецо, тук не стой,
че и тебе чака бой!
