Косът свири сред чаири,
той събира бригадири,
той събира чета боса
от хиляда черни коса,
за да чистят ечемици,
ръженици и пшеници
от мухи и гъсеници!
Шишо-мишо, шишо-миш,
дядо тръгва за Tелиш.
– Жумул-жумул-жумуляк,
ами днеска няма влак?
– Шишо-мишо, миши-шок,
дядо има сив гъсок
със колан от пъстър смок.
Ще му сложи за юздица
жабешка зелена жица,
па ще шибне със тревица
и гъсокът с бяла капа
ще заудря с тежка лапа:
„Щапа-щапа, щапа-щапа!
Ние сме пчелите,
брънн, брънн, брънн!
Я да си вървите,
че бодем със трън!
– Ние сме жътвари,
швирр, швирр, швирр!
Слънцето ни жари –
дайте хладен вир!
– Ние сме щурците,
цррък, цррък, цррък!
Я да ни снабдите
със косми за лък!
Щурчо свири на баири,
булка щурка леща джурка,
детенцето щурченцето
вика, плаче за коматче,
за гореща блага леща.
Леля Деля взе къделя във неделя,
свако Цони кърши клони, та я гони,
и по друма прави глума, па ѝ дума:
„Бобът кипна, не изтрая, а пък тая
не го джурка, а се щурка с пъстра хурка!“
Трънче-клюнче с остър шип
грабна мойта капа,
патицата с клюна чип
лошо ме ухапа,
скъса ми чорапа.
Люто лавна Шарко, джаф!
гневен ме подгони
и останах без ръкав
и без панталони.
Що да правя тъй сега
сред мъглите и снега?
Гледам тука, гледам там,
де да ида – сам не знам.
Вън заспа ми вече всяко птиче,
спи ми и ти, мъничко момиче,
та да станем утре преди слънце,
да си сварим едно житно зрънце,
че ще дойдат в бързи колесници
три мушици със златни иглици –
да ушият на мойто момиче
тънка ризка от бяло кокиче,
дълга рокля от пъстро лаленце,
лека шапка от синьо звънченце!
Булка светулка
с черна качулка
заплака в мрака
под една драка,
че нощ голяма,
а стряха няма,
ни за постелка
листец от зелка,
ни за покривка
бял цвят от сливка.
Баба жабка в ракитака цапка,
подава си зелената шапка,
и се моли към голи раздоли:
„Повей, повей, о драг, о благ горняк,
рони листак, довей ти мраз и сняг –
да спре от зрак до мрак това трак-трак
на моя враг, босокрак щърколак!
Квак-квак-квак.“
Дядо Тричко знае всичко:
шие капи от чорапи,
мели трици от мекици,
върже крава със кощрява,
спира влака със кривака,
хваща раци със мустаци,
сбира круши със ботуши,
брули дюли със цървули.
Зелено раче-осмокраче
пред царя на водите плаче:
„Ох, чуй ме, татко-белобрадко,
що под водата дремеш сладко,
благослови ти мен, сирака,
и дай ми още два-три крака –
да се тренирам за бегач
при всеки наш подводен мач,
та в близката Балканиада
да взема първата награда:
„едно стъкло със лимонада!“
