Битови приказки

Вълшебното огледало

7мин
чете се за

Разнесло се нашир и длъж из кралство Гранада, че кралят иска да се жени. Пръв научил новината кралският бръснар, след него нощният пазач и накрая най-старата жена в града.

Бръснарят съобщил на всеки, който се отбил в бръснарницата. На всеки кръгъл час нощният пазач тъй силно се провиквал, че през нощта девойките в Гранада не успели да заспят, заети да обмислят новината, а на следващия ден всички възрастни „дуеняс“ не спрели да напомнят, че кралят иска да се жени.

Полека-лека новината остаряла и тогава всички се запитали:
– За кого ще се жени? – на което бръснарят отвърнал веднага:
– За жена!
– Жена ли! – възкликнали всички. – Че за какво друго може да се ожени?
– Не всяка жена си заслужава името, – отвърнал бръснарят. – Много от тях се държат, все едно че не са кръстени, и аз бих се отрекъл от тях.
– Какво имаш предвид, добри ми приятелю? – заразпитвали хората. – Няма ли подходяща жена за нашия крал в цяла Испания?
– Той би могъл, – отвърнал бръснарят, – с лекота да избере някоя, но докато успея да открия онази жена, която е достойна да му стане съпруга, няма да е лесна работа.
– Как така ти? – възкликнали хората. – Откъде накъде ти ще избираш съпруга на краля?
– Забравихте ли, че притежавам кралско разрешително? – отвърнал бръснарят като размахал бръснача си, – аз съм единственият човек в цялото кралство, на когото е позволено да бръсне краля. Освен това притежавам вълшебно огледало. Застане ли пред него недостойна жена, всичките ѝ недостатъци се отразяват като петна по повърхността на огледалото.
– Това ли е едно от условията? – попитали всички.
– Това е единственото условие, – заявил важно бръснарят, мушнал палец в един илик на жакета си и заприличал на човек, преливащ от мъдрост.
– А има ли ограничения във възрастта? – попитали отново.
– Всяка жена над осемнадесет става, – отвърнал собственикът на огледалото.
– Ха, че тогава всяка жена в Гранада ще поиска да стане кралица! – възкликнали хората вкупом.
– Но преди това ще ѝ се наложи да докаже, че заслужава, защото нямам вяра на женската дума. Не! Всяка трябва да се изправи пред вълшебното ми огледало, а аз ще съм до нея и ще гледам има ли петна, – заключил бръснарят.

Новината за единственото условие пред бъдещата кралица на Гранада се разнесла навсякъде. Не е много чудно, че всички започнали да се шегуват с това, ала се случило и нещо невероятно – ни една жена не пожелала да се огледа в огледалото на бръснаря.

Дните си минавали и кралят започнал да губи надежда, че ще се ожени. Някои от знатните дами подканвали своите приятелки да се подложат на изпитанието, но изглежда благородничките не жадували чак толкоз да станат кралици.

Кралят бил прочут с красотата си и всички поданици го обичали заради многобройните му добродетели. Ето защо било толкова изненадващо, че нито една от красивите придворни дами не пожелала да му стане жена.

Поднесени били най-различни извинения. Някои от госпожиците заявили, че вече са сгодени, други обявили, че е под достойнството им да влизат в проста бръснарница, а трети казали, че са решили да не се женят.

Последните извинения се оказали най-находчиви, защото мъжете в Гранада скоро спрели да се женят и заявили, че докато кралят не се сгоди, няма и да помислят за сватби. Е, възможно е истинската причина да била отказът на дамите да се огледат във вълшебното огледало.

Бащите на младите девойки били крайно недоволни от липсата на всякаква амбиция в неомъжените си дъщери, докато майките им – колко странно! – запазили мълчание.

Хълмовете на Алхамбра, Гранада, Samuel Colman, 1865 – THE MET.

Всяка сутрин кралят питал бръснаря дали някоя млада дама не е дошла да се огледа в огледалото, но отговорът всеки ден бил един и същ – много девойки надничали в бръснарницата да проверят има ли желаещи, но никоя не посмяла да се огледа в огледалото.
– Ах, Гранада, Гранада! – възкликнал кралят, – нямаш ли дъщеря, достойна за твоя крал? В прекрасната Алхамбра предците ми са живели щастливо със своите съпруги. Защо аз трябва да съм лишен от тази толкова естествена радост?
– Велики господарю, – рекъл бръснарят, – вълшебните огледала в онези дни още не били изобретени, а и не е имало нужда от тях. Навремето хората са изучавали единствено изкуство, но днес, за да си образован, трябва да изучаваш и науки.
– Да не искаш да кажеш, – прекъснал го кралят, – че познанието не носи нищо добро?
– Искам да кажа нещо повече, – продължил бръснарят, – хората са станали по-лоши отпреди.
– „Бог знае всичко!“, следователно познанието е мъдрост, – настоявал кралят.
– Не винаги, господарю, – отвърнал бръснарят, – защото повечето днешни мъже и жени знаят много, но не са твърде мъдри. Едни се мислят за мъдри, но бъркат мъдрост с лукавство, а разликата между тях е от небето до земята.
– Бръснарю, – възкликнал кралят, – намери ми съпруга блестяща като летен ден, чиста като пролетна зора и драгоценна като злато. Такава жена не би се уплашила от вълшебното ти огледало!
– Господарю, – отвърнал бръснарят, – единственото вълшебство в моето огледало е непочтеното съзнание на дамите в Гранада. Обикновената овчарка ще има смелостта да се изправи пред силата на всяко огледало, подкрепена от своето чисто съзнание. Но бихте ли взели някоя с толкова ниско потекло?
– Такава жена заслужава да стане кралица, защото е като безценна перла, – отвърнал кралят. – Доведи я тука, и нека пред всички царедворци нежната овчарка да се огледа в огледалото, но трябва първо да я предупредиш за опасността, която я грози, ако посмее да стори това.

Скоро бръснарят пристигнал с една овчарка в кралския дворец. Обявили пред целия град, че първото изпитание ще бъде проведено. Скоро тронната зала се препълнила със знатни дами и рицари от кралството.

Притеснена от множеството благородници наоколо, овчарката застанала пред краля. Но тя добре познавала женската природа и разбрала, че дамите забелязват, че никак не е грозна, макар да казвали друго.

Кралят бил очарован от красотата ѝ. Посрещнал я любезно и казал, че ако желае да му стане жена, трябва само да се огледа във вълшебното огледало, но я предупредил, че ако е недостойна, огледалото ще покаже толкова петна, колкото пороци има сърцето ѝ.

– Господарю, – отвърнала девойката, – всички сме грешни пред Бога, но аз съм бедна овчарка и живея само със своето стадо. Знам какво значи обич, защото когато овцете ми се изплашат, идват при мен за утеха. Дивите цветя са ми единствена украса, често небето е единственият покрив над главата ми и Господ е най-довереният ми приятел. Затова не се страхувам от вълшебното огледало. Въпреки че не се стремя да ставам кралица, не съм лишена от онази гордост, която те кара да искаш да ставаш все по-добра.

След тези думи тя взела огледалото, погледнала се и лекичко поруменяла – вероятно заради собствената си красота, която виждала досега отразена единствено в извора.

Придворните дами се скупчили около нея и видели, че вълшебното огледало не показало ни едно петънце. Тогава те го издърпали от ръцете ѝ и се развикали:
– В него няма никаква магия – измамиха ни!
Но кралят отвърнал:
– Не, дами. Сами сте си виновни. Ако бяхте невинни като овчарката, която ще стане моя кралица, нямаше да се страхувате от огледалото.

След сватбата бръснарят обявил, че вълшебното огледало загубило силата си, защото сами разбирате – кой знае какви бели щяло да натвори това вълшебство в Гранада.

КРЕДИТ: The Magic Mirror, испанска народна приказка „Tales from the Lands of Nuts and Grapes“ Charles Sellers – 1888; ПРЕВОД от английски ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Professor Anton Seder (1850-1916); КОРИЦА: Старинна илюстрация от фотоалбум, 1900

Подобни приказки