Трите работливи феи

Живяла някога една вдовица, която имала дъщеря. Момичето било невиждано красиво, но и непоносимо мързеливо, а на всичкото отгоре и толкова лакомо, че за нейната лакомия се носели легенди из целия град.

Веднъж майката тръгнала на църква и на прага заръчала:
– Дъще, премети къщата и приготви закуска да похапнем, като се върна.

Когато жената се прибрала, заварила къщата неометена, а закуската – изядена. Из кухнята все още се носел апетитния аромат на храната, но гладницата не оставила за майка си дори залък. Жената така се ядосала, че грабнала метлата и погнала дъщеря си. Момичето избягало на улицата разплакано.

Точно срещу къщата на вдовицата имало гостилница. Хубав млад мъж тъкмо закусвал, когато забелязал разплаканата хубавица.
– Защо плаче онова клето момиче – попитал той гостилничарката.
Тя добре познавала безмерния мързел на девойката и ненаситната ѝ лакомия и подозирала какво се е случило, но не щяла да клевети своите съседи пред непознати странници, та отвърнала:
– Онова момиче живее отсреща и е най-работливото, което съм срещала. Майка ѝ насила трябва да я пази, за да не работи твърде много.
Човекът погледнал замислено обляната в сълзи хубавица.
– Ах – рекъл той, – всички девойки, които познавам са толкова лениви, че не могат и лъжица сол да изкарат с работата си. Затова останах неженен. Върви, сватосай ме с нея.

Ханджийката едва повярвала на ушите си, но обещала да уговори сватбата и веднага отишла у съседката.
– Дъщеря ми излапа цялата закуска без да ме дочака! – оплакала се вдовицата. – Имал ли е някой друг толкова трудно дете като нея?
– Всеки носи своя кръст – отвърнала гостилничарката. – Аз идвам с предложение за женитба за дъщеря ти и мисля, че най-сетне ще те остави на мира. Само дето казах на господина, че е много работлива и…
– Работлива?! Не може да лъжем! Съвестта ми не позволява да лъжа хората! – разплакала се вдовицата.
– Недей така, сеньора – рекла гостилничарката. – Аз проучих човека. Пълен е с пари и може да наеме слуги, които да му работят. Няма нужда дъщеря ти да доказва колко е работлива. Не можеш да си позволиш предложение като това да те подмине.

След много думи, плачове и увещания майката склонила. Ханджийката се върнала да урежда венчавката, а после двете с майката трябвало да придружат булката до новия ѝ дом.

По пътя момичето видяло равно зелено поле, оградено с красиви дървета.
– Как ми се ще да си полегна на сянка под ония дървета – подхвърлила тя.
Младоженецът яздел отпред и не чул добре какво казва.
– Какво рече? – попитал той.
– Рече, че иска да засее една нива като тази с лен – бързо отвърнала гостилничарката, преди момичето да повтори думите си.

Скоро минали край голяма къща с много пристройки и хамбари.
– Толкова съм гладна, че мога да изям всичката храна, която има в онази къща – отбелязало момичето.
– Какво рече? – попитал отново младоженецът, който все още яздел начело.
– Рече, че ѝ се щяло да напълни догоре хамбарите на онази къща – отвърнала гостилничарката. – Нали ти казах колко работливо е това момиче.

Гостилничарката и майката оставили младоженците в новия им дом – прекрасна и огромна къща насред плодородни ниви.

На другия ден съпругът се приготвил да излиза по работа.
– Мъчно ми е, че тъй скоро трябва да те оставя, но тук има колкото щеш лен за предене. Ще се улисаш в работа и няма да ти липсвам много – рекъл той.

Показал къде е лененото влакно и излязъл. Щом му видяла гърба, младата невеста взела една огромна торба орехи, които забелязала в хамбара. Трошила и яла, докато изпразнила торбата.

После си спомнила за лена. Изнесла чекръка на балкона, но от нейното предене нищо не излязло – не знаела как се преде и връзвала нишките ведно, вместо да ги пресуква. През това време оттам минали три феи.
– Вижте онази хубавица, която преде на балкона! – възкликнала първата фея.
– Вижте колко много лен трябва да изпреде! – добавила втората фея.
– Вижте как не може да се справи! – обадила се и третата фея.
– Аз ще изпреда ленени конци вместо нея – рекла първата фея.
– Аз ще изтъка от конците ленено платно вместо нея – казала втората фея.
– Аз ще ушия от платното чаршафи, покривки и дрехи вместо нея – засмяла се третата фея.

Трите работливи феи се хванали на работа и скоро килерите в огромната къща се препълнили с нови дрехи, покривки и бельо, ушити от фино изтъканото платно.

Когато наближило съпругът да се връща, младоженката взела торбата с орехови черупки и я пъхнала под дюшека си. Когато съпругът влязъл в къщата, дочул как невестата му горко плаче.
– Какво се е случило на скъпата ми булчица? – попитал той и разтревожен хукнал към леглото.
– Толкова съм уморена, че костите ми тракат! – изохкала тя като се размърдала в постелята, а черупките запукали и захрущели под дюшека. – Предох, предох, после изтъках платното и докато го ушия, едва не паднах от умора. Виж килерите и ще разбереш защо съм тъй изтощена.

Младоженецът надникнал в килерите. Смаял се, когато видял купищата нови дрехи.
– Как е свършила всичко това! – възкликнал той. – Нищо чудно, че клетата невеста е грохнала. Никога повече няма да ѝ дам да работи! Утре ще взема слуги да вършат къщната работа. Едвам намерих тази скъпоценна жена – тъй красива, тъй работлива! По-добре да се грижа за нея, иначе горката ще се убие от работа и ще остана сам на света.

От този ден нататък, благодарение на трите работливи феи и добрата дума на любезната гостилничарка, мързеланата не пипнала повече работа. Ала няма друг на този свят, който да е случил като нея и няма смисъл да опитваш – трите работливи феи имат по-смислени неща за правене, вместо да работят заради тебе.