Момъкът карамфил

Живял някога един отруден човек. Той имал хубава и добра дъщеря, която обичал повече от всичко на света. Веднъж, на връщане от работа, край пътя видял един розов карамфил. Преданият баща откъснал цветето и го занесъл у дома на дъщеря си. Тя обявила, че това е най-красивият карамфил, който някога била виждала и грижливо го поставила във ваза с вода.

Вечерта девойката извадила цветето да му се порадва, но без да ще го изпуснала. Карамфилът паднал в пламъка на свещта и изгорял.

В миг пред момичето застанал красив момък, който промълвил натъжен:
– Защо мълчиш? Защо не ми говориш? Сега ще трябва ме дириш сред скали и канари по целия свят.
После изчезнал тъй загадъчно, както се и появил.

През целия си живот девойката не била виждала тъй красив момък. Бленувала за него ден и нощ, а в ушите ѝ звънели непрестанно неговите думи: „Ще ме дириш сред скали и канари по целия свят.“

Нямало повече щастие за девойката в родния ѝ дом. Денем ходела като в сън, нощем будувала и накрая решила да преброди целия свят и да намери този тайнствен младеж. Тръгнала и вървяла, вървяла.

Един ден се озовала до скалистия бряг на широка река и понеже била съвсем изнемощяла, седнала да си почине. Денят бил непоносимо горещ и заради огромната жега и непосилната умора тя се разплакала. Внезапно скалата се разтворила и оттам излязъл красивият младеж.
– Защо плачеш? – попитал той с нежен глас.
Девойката така се изплашила, че не посмяла и дума да пророни. Просто продължила да плаче.
Красивият младеж почакал малко тя да се успокои и казал:
– Тук наблизо, отвъд гората се издига голяма къща, заобиколена от обширни нивя. Иди там и помоли господарката да те вземе за слугиня. Тя с радост ще се съгласи.
И след тези думи той изчезнал в скалата.

Изнемощялото момиче последвало съвета и тръгнало към къщата. Господарката наистина се нуждаела от помощ и наела момичето. Заради своята работливост, хубостта и доброта, новодошлата скоро станала любимка на цялото домакинство.

Но другите слугини ѝ завидели и скроили коварен план, за да я вкарат в беда. Отишли при стопанката и рекли:
– Знаеш ли какво каза новото момиче?
Стопанката им заповядала да кажат веднага.
– Каза, че нямаш нужда от толкова слугини. За един ден съвсем сама можела да изпере цялото пране.

Господарката извикала новото момиче и попитала вярно ли е това. То се разплакало и отвърнало, че това е лъжа, но останалите слугини се заклели, че точно това били думите ѝ. Тогава стопанката наредила на момичето на другия ден да изпере прането, както се била хвалила.

Сутринта девойчето занесло мръсните дрехи на реката, седнало и се разплакало. Внезапно скалата се разтворила и оттам излязъл красивият  младеж.
– Защо плачеш? – попитал той.
Момичето така се стреснало, че не могло и дума да пророни. Само още по-горко заплакало. Младежът продължил:
– Не се тревожи за прането. Подреди го тук, на брега и помоли всички птици на света да дойдат и да ти помогнат.
Момичето вдигнало изумено глава, но в този миг момъкът изчезнал.

Тя послушала съвета му и извикала:
– О птици от целия свят, помогнете ми, моля ви!
Скоро долетели хиляди птици и накацали на речния бряг. Някои били огромни, други съвсем дребни. На едни перушината била черна, на други кафеникава, а имало и птици със сини, червени и жълти пера. Момичето не знаело, че има толкова много пернати в света.

Птиците грабнали с човки мръсните дрехи и ги хвърлили в реката. Скоро дрехите се изпрали и светнали от чистота. Момичето ги простряло на тревата и привечер вече били сухи и готови да се занесат у дома. Всички се смаяли, когато видели, че работата е свършена както трябва. Господарката заобичала девойчето още повече и се похвалила на всичките си приятели, че има слугиня по-ценна от злато.

Но подлите слугини завидели още повече и скроили друг коварен план. Господарка имала син, който веднъж излязъл от дома и никой повече не го видял. Момъкът бил омагьосан. От мъка по него клетата майка изплакала очите си и почти ослепяла. Затова слугините отишли при нея и една през друга заразказвали как девойчето се хвалело, че знае къде има лековита вода, която ще възвърне загубеното ѝ зрение.

Разбира се, горкото момиче не било казвало подобно нещо, но останалите се заклели, че точно тези думи чули от устата ѝ. Ядосала се стопанката, че девойчето знае как да я излекува, но не иска да ѝ помогне. Тропнала с крак и му наредила или да донесе лековитите капки, или да се маха от дома ѝ завинаги.

Девойчето слязло на речния бряг, седнало на скалата и така се разплакало, сякаш сърцето му ще се скъса.

Скалата в миг се разтворила, красивият младеж пристъпил напред и попитал:
– Какво е станало? Защо плачеш?
И понеже не получил отговор, продължил:
– Знам откъде ще намериш лековити капки, които ще върнат зрението на мама. Донеси тук една чаша и призови птиците от целия свят. Помоли ги да постоят с теб и да поплачат.
След тези думи младежът изчезнал.

Девойчето така и направило. Изправило се на речния бряг с чаша в ръце, повикало всички птици на света и ги помолило заедно да поплачат. Те запърхали около нея и една след друга оставили по една сълза в чашата. Скоро чашата се напълнила и последната птица, пуснала едно бяло перце вътре.

Девойчето изтичало при господарката и с помощта на перцето изплакнало болните ѝ очи. Измъчената майка веднага се почувствала по-добре. Съвсем скоро прогледнала както преди и заобичала момичето още повече.

За трети път завистливите слугини набедили момичето. Този път излъгали, че се била хвалела как може да разруши магията над господарския син. Майката вече вярвала, че това момиче с всичко може да се справи и когато девойчето възразило, че това не е вярно, тя възкликнала:
– Все едно – върви и опитай! Ако развалиш магията над сина ми, ще те венчая за него.

Девойчето слязло до скалата на речния бряг и заплакало тъй, сякаш сърцето му ще се скъса. Красивият младеж излязъл от скалата и както преди я попитал защо плаче.

Тя отново нищо не казала и той продължил:
– Аз знам, че майка ми те прати да развалиш магията, която тегне над мен. Сбери всички момичета от града, подредете се в дълга процесия и нека всяка да носи в ръка една запалена свещ. Елате тук, но запомни – нито една свещ не трябва да угасва. Тогава ще видим дали магията ще се развали.

Той отново изчезнал, а девойчето хукнало бързо като стрела, да сбере всички млади момичета от града. Подредили се в прекрасна процесия и поели към скалата, всяка със запалена свещ в ръка. Девойчето вървяло последно и точно когато наближило скалата, вятърът духнал и свещта му угаснала.
– О, какво да правя! Свещта ми угасна! – разплакала се тя.
И тогава видяла, че красивият младеж стоял до нея.
– Най-сетне проговори! – извикал той. – Най-сетне магията е разрушена!
– Аз помислих, че развалих всичко, когато свещта ми угасна! – възкликнало девойчето.

Младият мъж ѝ разказал как бил омагьосан, докато вървял през полето. Една зла магьосница го превърнала в карамфил и му казала, че магията ще се развали, когато някой изгори цветето и заговори.
– Ти и дума не пророни, когато ме изгори – укорил я той, – и трябваше да се върна в скалата, от която израсна карамфилът през пролетта. Вече мислех, че няма никога да ми проговориш. Не правеше нищо друго, освен да плачеш!

Когато майката на младежа видяла сина си жив и здрав да се връща при нея, била най-щастливата жена на света. Тя целунала девойчето по двете бузи и казала:
– От днес нататък ти ставаш моя дъщеря. Сватбата ще вдигнем веднага.

Девойчето докрай се изцелило от странния си навик за всичко да плаче и добре, че станало така, защото след толкова чакане магията да се разруши, нейният красив съпруг не би понесъл да прекара целия си живот с една ревлива жена.