Перес Мишока

Много, много отдавна, в далечното кралство Испания на трона се възкачил крал Буби Първи, прочут и до ден днешен с добрите си дела за бедните деца и мишките. Той издигнал за малчуганите фабрики за кукли и кончета, а в защита на мишките издал строг закон, който забранил на котките да ги хващат, забранил и мишите капани. Буби наследил короната едва на шест години, затова в началото управлявал под грижите на добрата си майка, която напътствала всяка негова стъпка, както ангел хранител напътства добрите дечица.

Буби бил хубаво момченце – на празник, когато му слагали сърмената мантия и златната корона, сиянието им не можело да засенчи блясъка на косите му. Момченцето досущ напомняло изящна порцеланова фигурка, сложена на трон, вместо на полицата над камината.

Един ден, докато кралят закусвал хляб и мляко, едно зъбче му се разклатило. Надигнала се олелия и кралският доктор дотърчал начаса. Всички се съгласили, че зъбките на Негово Величество започват да се сменят и решили, че разклатеният зъб трябва да се извади. Предложили да дадат на краля райски газ, както последния път, когато го подстригвали, но Буби бил смел и решил да се изправи лице в лице с изпитанието. Най-възрастният кралски доктор завързал зъбчето с червен копринен конец и тъй умело го дръпнал, че докато кралят успее да се смръщи, зъбчето изскочило – обло и бяло като мъничко бисерче.

Надигнала се пак олелия – какво да правят с това съкровище?! Майката на Буби, предана на старите традиции кралица, пресякла набързо препирнята и заявила:
– Кралят ще напише любезно писмо и заедно със зъбчето ще го сложи в плик. Довечера, както е редно, ще мушне плика под възглавницата си. Откак свят светува Пèрес Мишока винаги пристига нощем за първото паднало зъбче на всяко дете и в замяна оставя чудесен подарък.

Писането се сторило ужасно на краля, но накрая писмото се получило много добре – омазал с мастило само всичките си пръстчета, върха на носа, лявото ухо и дясната си обувка.

Вечерта Буби си легнал много рано и пожелал всички лампи в стаята му да светят. Мушнал плика под възглавницата и седнал в леглото, решен да не заспива, преди да види Перес Мишока, ако ще цяла нощ да го чака.

Имало време, докато дойде, затова кралят започнал да подготвя приветствената си реч за госта. Насред мисленето Буби започнал да се прозява и да разтваря широко очи – борел се със Сънчо да не би да го приспи. Е, накрая клепачите му все пак се затворили, момченцето се отпуснало в топлата постеля и покрило с ръка главата си както птичка, когато заспива.

Внезапно кралят усетил нещо меко да го гъделичка по челото. Скочил в леглото и на възглавницата си видял дребно мишле със сламена шапка, чехли и златни очила, нарамило червена чанта.

Смаяният Буби не можел очи да откъсне от него, а Перес Мишока, щом видял, че Негово Величество е буден, смъкнал шапка, поклонил се ниско и зачакал да го заговорят. Кралят и дума не можел да обели, защото цялата реч, която бил съчинил, изчезнала от главата му. Накрая, след като мислил и мислил, промълвил:
– Добър вечер.
С нисък поклон Перес отвърнал:
– Господ да прати на Ваше Величество още по-добра вечер.
Учтивият поздрав стопил леда между двамата и скоро станали добри приятели. Най-прочутият мишок на света умеел да разговаря с високопоставени особи.

Ах, за колко много неща разговаряли. Перес Мишока бил обходил всичките тръби и канали в столицата, а в кралската библиотека сам-самичък бил изгризал цели три книги за няма и седмица. Разказал и за семейството си. Имал две големи щерки, Аделаида и Елвира, и син Адолфус, също пораснал, който надлежно проучвал международните отношения в чекмеджето на министър-председателя, където се пазели тайните записки.

Ставало късно, а на краля и през ум не минавало да освободи госта си. Затова Перес Мишока, уж случайно подметнал, че нощес трябва да прибере и зъбчето на Хилито, едно бедно момченце. Пътешествието било трудно и опасно, защото наблизо живеел мустакатият котарак дон Педро. Но преди това трябвало да прескочи до вкъщи и да вземе подаръка на момченцето. Кралят веднага обявил, че и той иска да дойде и помолил Перес да го вземе със себе си. Мишока се зарадвал и веднага поканил краля на чай, а после щели заедно да идат при Хилито. Буби започнал бързо да се облича. Внезапно Перес скочил на рамото му и пъхнал крайчето на опашката си в носа на Негово Величество.

В този миг се случило нещо вълшебно – момченцето кихнало силно и в миг се превърнало в най-сладкото мишле, което някой някога бил виждал. Козината му била мека и лъскава, а очите – малки зелени смарагди. Перес Мишока го хванал за лапата и двамата се мушнали в малка дупка под леглото, покрита от килима.

Макар пътят да бил тъмен и хлъзгав, те се втурнали напред. От време на време Перес Мишока спирал по кръстовищата, преди да пресекат, и тревожно се оглеждал, което доста стреснало краля – чак усетил хладни тръпки по гърба си. Добре разбирал, че го е страх, но си спомнил, че:

Затова не се поддал на паниката, което наистина е много смело.

Внезапно над главите им се разнесъл оглушителен шум от десетки коли и автобуси, които минавали по улицата. Шепнешком, кралят попитал дали дон Педро живее наблизо.
– Не, не – размахал опашка Перес Мишока.
Двамата се спуснали надолу и влезли в грамадно мазе, приятно и топло, което миришело на сирене. Зад купчина грюер имало една шарена тенекиена кутия от бисквити, в която живеело семейство Перес.

Господин Мишока представил краля като чуждестранен турист на посещение в столицата и всички го посрещнали много сърдечно – двете миши госпожички Аделаида и Елвира, тяхната гувернантка, старата мис Чедър, образована мишка от Англия, и мадам Перес, която бродирала.

Тази вечер Адолфус играел карти с мишките от немското посолство.

Аделаида и Елвира запарили чай и го поднесли в малки чашки от бобови шлюпки.

За забава Аделаида изпяла една песен, която кралят много харесал, а Елвира разказала приказката за закачливия Мишо и лошото котенце Бебка, което искало да го хване.

Крал Буби с радост щял да остане и още, но господин Перес, който бил излязъл за малко, се върнал с чанта през рамо и заявил, че трябва да тръгват. Двамата продължили пътя си толкова предпазливо, че кралят много се учудил.

Пред краля и Перес крачел цял отряд свирепи миши войници с щикове от остри игли, които проблясвали в тъмнината, а подире ги следвал втори отряд мишоци – и те въоръжени до зъби.

Перес Мишока признал, че не би тръгнал без охрана за Негово Величество. Стражата пред тях внезапно изчезнала в мъничка дупка, откъдето струяла бледа светлина.

Това бил най-страшният миг. Перес Мишока люшнал колебливо опашка, мушнал главичка в дупката и огледал внимателно обстановката. После пристъпил две крачки назад, сграбчил краля за лапичка и двамата се стрелнали лудешки през друга дупка към отсрещния край. Колкото се виждат електрическите стълбове през прозореца на бърз влак, толкова и Буби видял кухнята, през която пребягали. До камината, под топлите пламъци, дремел грамаден котарак – страховитият дон Педро.

Дупка подир дупка войниците заемали позиция, готови да стрелят, за да опазят краля от спящата котка. Било грандиозно и величествено. Една грозна старица спяла в стола, отпуснала на коленете си плетка.

Щом се измъкнали от кухнята, опасността преминала. Хукнали нагоре по стълбите, където живеел малкият Хилито. Мишките нахлули в бедняшката стая като армия в изоставен град. Крал Буби се покатерил на единствения стол със счупена седалка и пред очите му се разкрила такава ужасяваща бедност, каквато е трудно някой да си представи.

През пролуките в стените веел мразовит вятър, а от гредите на тавана висели ледени шушулки. Освен счупения стол, в стаята имало само една празна кошница за хляб, окачена на стената. В ъгъла на стар сламеник, застлан с дрипи и парцали, спели Хилито и майка му.

Перес Мишока и кралят пристъпили напред, хванати за лапички. Отблизо видели как малкият Хилито на сън се притиска до мама, за да се стопли. Гледката така натъжила краля, че се разплакал.

Защо чак сега виждал колко е беден народът му? Защо досега не бяха му казали в какви легла спят децата, колко им е студено и колко са гладни?

Перес Мишока избърсал сълзите на Негово Величество и опитал да успокои краля, като му показал лъскавата жълтичка, която щял да пъхне под възглавницата на Хилито в замяна на първото му зъбче.

В този миг майката на момченцето се събудила, изправила се в леглото и се огледала. Съмвало се и било време да тръгва на работа, за да изкара малко пари. Тя събудила Хилито и го накарала да коленичи пред иконата на малкия Исус, закована с пирон на стената.

Кралят, Перес и мишите войници също коленичили. Момченцето започнало своята молитва:
– Отче наш, ти който си на Небето…

Буби погледнал смаяно Перес Мишока, но водачът не отронил и дума. По обратния път всички били тихи и замислени. Четвърт час по-късно кралят отново бил в стаята си. Перес Мишока пъхнал крайчето на опашката си в нослето на Буби и момчето силно кихнало.

Сутринта малкият крал се събудил от целувката за „Добро утро“ на скъпата си майка, кралицата.

В началото си казал, че е сънувал. Потърсил писмото под възглавницата, но вместо него напипал кутийка с ордена Златното руно, целият обсипан с диаманти – прекрасен подарък от щедрия Перес Мишока в замяна на първото му зъбче.

Но Буби не обърнал внимание на чудесния подарък – измъчвали го тежки мисли. Вдигнал глава и попитал кралицата:
– Мамо, защо и аз, и бедните деца изричаме една и съща молитва?
– Защото Бог е толкова твой баща, колкото и техен – отвърнала кралицата.
– Това не значи ли, че сме братя – промълвил кралят замислено.
– Да, миличък, те са твои братя – потвърдила кралицата.
Очите на Буби се изпълнили с удивление и с несигурност в гласа момчето попитало:
– Тогава защо аз имам всичко, а те са тъй бедни?
Кралицата го целунала и отвърнала:
– Ти си техният най-голям брат и Бог е отредил да се грижиш за по-малките си братя, да им помагаш всеотдайно, за да живеят по-добре. Всъщност това означава да си крал.

Крал Буби пораснал и станал велик владетел – грижел се за целия народ като за свои по-малки братя.