Момчето, което отишло при Северния вятър

Живяла някога възрастна жена с едничкия си син и понеже била немощна и стара, изпратила веднъж момчето до хамбара за брашно, че да сготви нещо за вечеря. То напълнило купата догоре и тъкмо стигнало стълбите пред прага, когато Северния вятър префучал из двора и отнесъл брашното. Върнало се момчето за още, но Северняка пак се извил и разнесъл брашното из полето. Трети път момчето излязло – лудият вихър пак грабнал брашното и безгрижно го разпръснал по земята. Кипнало накрая момчето, рекло си, срамота е така да се прави, и решило да иде при Северния вятър, за да си поиска откраднатото.

Тръгнало, но пътят бил дълъг и доста време вървяло. Най-сетне пристигнало в дома на Северния вятър.
– Добра среща! – поздравило момчето. – Дошъл съм да ти благодаря за предния път, когато бяхме заедно.
– Добре дошъл – отвърнал Северния вятър с тежка въздишка. – Благодаря ти и аз! Какво искаш?

– Дано си тъй добър – подело момчето – да ми върнеш брашното, което открадна, докато го изнасях от хамбара. С мама имаме съвсем малко и заради тебе сега ще гладуваме.
– Аз нямам брашно – отвърнал вятърът, – но щом си тъй беден, вземи тази покривка. Щом ѝ речеш: „Покривке, я се постели и донеси най-отбраните гозби!“, ще ти даде, каквото поискаш за ядене.

Предоволно, момчето поело за дома, но пътят бил дълъг и нямало как за един ден да се измине. Отбило се в една крайпътна гостилница.

Щом дошло време за вечеря, то извадило покривката на масата с думите:
– Покривке, я се постели и донеси най-отбраните гозби!
Едва изрекло тези думи и масата се отрупала с разкошни ястия. Смаяли се гостите в хана и всеки си казал, че тази покривка е същинско съкровище.

Същото си казала и жената на гостилничаря. През нощта, когато всички заспали дълбоко, тя отмъкнала покривката на момчето и вместо нея оставила друга, която много приличала на вълшебната, но не би могла да даде и кора сух хляб.

На сутринта момчето се събудило, свило си покривката и поело към дома. Късно вечерта се прибрало.
– Мамо – заразказвало то, – ходих при Северния вятър. Той излезе много разбран и ми даде тази вълшебна покривка, която ще ни поднесе, каквото щем за ядене, стига да ѝ кажем „Покривке, я се постели и донеси най-отбраните гозби!“
– Може и така да е – отвърнала майка му, – но не вярвам в чудеса, докато не ги видя с очите си.
Синът ѝ измъкнал покривката, изрекъл вълшебните думи и нищичко не станало.
– Ще се върна при Северния вятър – заявило момчето.
Тръгнало веднага и скоро стигнало дома му.
– Добър вечер! – поздравило то и прекрачило прага.
– Добър вечер – изфучал Северняка.
– Искам да ми платиш за брашното, което отмъкна – продължило момчето. – Покривката, дето ми даде, нищо не струва.
– Нямам брашно – отвърнал Северния вятър, – но ще ти дам тази стара тояга в ей онзи ъгъл. Щом речеш „Удряй, тояго!“ ще заудря здраво, докато не я спреш с думите: „Спри се, тояго!“. Само това мога да ти дам.

Нали пътят бил дълъг, на връщане момчето пак отседнало в същата гостилница. То подозирало гостилничаря и жена му, затова се опънало на една пейка, престорило се на заспало и здраво захъркало. През това време крадливите съпрузи си рекли: „сигурно и тази тоягата е вълшебна“ и се приготвили да я сменят с друга. Но щом пипнали тоягата, момчето скочило и извикало:
– Удряй, тояго!
В миг тя заподскачала и заудряла гостилничаря по гърба така енергично, че той заподскачал по столовете и масите и се разкрещял:
– Спри я! Спри я, за Бога, ще ме убие!
Когато момчето решило, че гостилничарят си е получил заслуженото, извикал:
– Спри се, тояго!
После взело покривката и се прибрало по живо, по здраво у дома.

Чудна отплата за трите купи разпиляно брашно излязла тази покривка.